— Писател? Тъй! Значи пишете книги?
— Да.
— След този отговор цялото му лице грейна в усмивка. Също както по-рано Безухия, така сега и той изпитваше страшно удоволствие при мисълта, че някакъв си писател се е решил съвсем сам и без ничия помощ да се отправи към най-опасните райони на Скалистите планини.
— Чудесно! — закиска се той. — Значи искате да напишете книга за планините Тетън, така ли, уважаеми сър?
— Може би.
— И навярно ви е попаднала книга, където има снимки на индианци и мечки?
— Разбира се — кимнах сериозно.
— И вече си мислите, че и вие можете да пишете за тях?
— Ами да!
— А навярно имате и пушка, завита ей там във вашето одеяло?
— Естествено.
— Тогава ще ви дам един добър съвет, сър! Слезте незабавно от влака и се приберете у дома си! Като ви гледам, ми се струва, че сте силен мъжага, но хич не ми изглеждате на човек, който би могъл да застреля и катеричка, а да не говорим за мечка. Четенето ви е завъртяло главата. Би било жалко за младия ви живот, ако получите удар при вида на някое диво котенце. Сигурно някога си сте чели Купър, а?
— Ами, разбира се!
— Тъй си и мислех. Може би сте чували и за прочути ловци на прерията?
— Да — потвърдих аз все тъй скромно.
— За Винету, Огнената ръка, Поразяващата ръка, за Шарп Ай ((англ.) — Зоркото око — Б. нем. изд.) или Леля Дрол?
— За всички — кимнах с глава.
Дебелото човече не подозираше, че ми доставяше почти същото удоволствие, което му правеха и моите отговори.
— Да — рече той, — подобни книги и истории наистина са чудесни за четене. Всичко звучи тъй хубаво и става толкоз лесно. Сър, не ми се сърдете, ама ми е жал за вас. Винету е вожд на апачите и ако му се наложи, би се сражавал и с хиляда дяволи. Огнената ръка ще ви улучи с куршум всеки комар, който му посочите в облака от комари, а Поразяващата ръка никога досега не е пропускал целта си и само с един юмручен удар може да направи на каша и най-силния червенокож. Ако някой от тези юначаги ми кажеше, че се кани да отиде горе в планините Тетън, то това пак си остава рисковано начинание, но човек може да повярва, че биха издържали изпитанията. Ама вие? Един драскач на книги! Pshaw! Ами къде ви е конят?
— Нямам.
Той не можа повече да се сдържи. Избухна в силен смях.
— Тръгнали сте без кон за планините Тетън?! Сър, да не сте нещо мръднал?
— Мисля, че не съм. И да нямам засега кон, то или ще си купя, или ще уловя.
— Аха! Ами къде?
— Където ми е удобно.
— А вие, самият вие ли ще го уловите?
— Да.
— Развеселявате ме, сър! Вярно, че имате ласо, преметнато през рамо, ама с него няма да хванете и коте, та камо ли див мустанг!
— Защо?
— Защо ли? Ами, защото сте от онези ловци, дето отвъд океана, на Стария континент ги наричат «неделни ловци».
— А защо си съставяте такова мнение за мен?
— Много просто! Понеже всичко по вас е тъй изискано и чисто. Я погледнете някой свестен горски скитник и го сравнете със себе си. Високите ви ботуши за езда са нови и, ама наистина, те са и току-що лъснати! Легинсите ви са от най-фина еленова кожа. Ловната ви риза е цяло произведение на изкуството, излязло изпод ръцете на някоя индианка. Шапката ви е струвала поне дванадесет долара, а ножът ви заедно с револвера едва ли някога е причинявал някому болка! Сър, можете ли да стреляте?
— Да, малко. Дори веднъж излязох шампион по стрелба на един събор! — заявих аз, придавайки си важност.
— Шампион по стрелба на събор ли? Аха, ами тогава да не сте на всичко отгоре и немец?
— Да.
— Хмм! Тъй, тъй! Значи сте немец, а? Стреляли сте по дървени пилета и сте станал шампион, а? Е, това са немците! Казват, че и Поразяващата ръка бил немец, ама той е просто едно изключение. Сър, сърдечно ви моля да се върнете колкото е възможно по-скоро, иначе ще загинете!
— Ще видим, а засега нека говорим за нещо друго! — опитах да се измъкна. — Къде ли може да е сега Поразяващата ръка, за когото споменахте?
— Ха, та кой ли знае? Наскоро бях в Канзас сити и там срещнах прочутия ловец Безухия, който е пътувал заедно с него. Та той ми каза, че Олд Шетърхенд пак бил отишъл отвъд океана в Африка, в онази глупава област, наречена пустинята Сахара. Навярно се сражава с тамошните индианци, които се казват араби. Този мъж е получил името Поразяваща ръка, защото за него хич не е трудно да повали неприятеля си само с юмручен удар. Често го е правил. А я погледнете вашите ръчички! Бели и нежни като ръцете на някоя лейди. Веднага се вижда, че се разправяте само с хартия и че пачето перо е единственото оръжие, което познавате. Сър, вслушайте се в съвета ми и се върнете в добрата стара Германия! Нашият Запад не е подходяща местност за джентълмени като вас!