— Хмм. Значи сте ездач. Ами какво е положението със стрелбата?
— Да не би да искате да ме изпитате, сър? — засмях се аз.
— Ами да — кимна той сериозно. — Защото имам нещо предвид.
— А ще ми кажете ли какво е то?
— После. Първо трябва да стреляте. Донесете си пушката!
Тази малка интермедия ми правеше голямо удоволствие. Можех, разбира се, направо да му кажа, че съм Олд Шетърхенд, но предпочетох да си замълча. Нека сам се досети. И тъй, върнах се във вагона, за да взема одеялото, където бяха завити пушките ми. Пътниците забелязаха намерението ни и веднага образуваха полукръг около нас двамата. Известно е, че американецът и особено хората от Запада не пропускат случай да погледат как гърми нечия пушка.
Разгърнах одеялото.
— Behold, карабина «Хенри»! — възкликна Дебелия. — Истинска оригинална карабина «Хенри»! Сър, колко изстрела давате с нея, без да зареждате?
— Двадесет и пет.
— А-а, страшно оръжие! Човече, завиждам ви за тази пушка!
— Предпочитам обаче другата.
При тези думи взех тежкия мечкоубиец.
— Pshaw! Излъскана, добре изчистена пушчица! — обади се Дебелия презрително. — Хвала на някоя стара ръждива кентъкийска карабина или ей на това мое старо пушкало!
— Сър, а няма ли да погледнете поне фирмата-производител? — попитах аз, като му подадох пушката.
Той хвърли поглед на гравираната с киселина марка и изненадан направи крачка назад.
— Извинете, сър — рече той, — това е наистина нещо друго. Малко са останали от тези пушки. Чувал съм, че и Поразяващата ръка имал такава. Ако знаех, че сте и добър стрелец, тогава…
— Какво тогава?
— Хмм! Ще поговорим по-късно. Покажете ми първо вашето изкуство!
— Добре. Посочете целта, по която трябва да стрелям, сър!
— Първо заредете отново!
— Ха, не е необходимо. Зарядите са сухи.
— Well, тогава застреляйте птицата на онзи храст!
Посочената птица бе кацнала на храст, отдалечен на около двеста крачки. Улучването й нямаше да бъде кой знае какво постижение. Но високо над главите ни бях забелязал граблива птица, увиснала неподвижно във въздуха. Погледнах нагоре.
— Мешърс, виждате ли горе онази птица? — попитах, като се огледах наоколо. — Ще я сваля.
— Невъзможно е! — възкликна Дебелия. — Не би успял да го стори даже Безухия или пък Олд Файерхенд!
— Ще видим!
Вдигнах пушката и натиснах спусъка.
— Избяга! — засмя се Дебелия. — Изстрелът подплаши птицата и тя офейка. Скри се на безопасно място нейде зад железопътния насип.
— Не, не избяга, ами е улучена — обадих се аз, сваляйки пушката. — Та отидете зад насипа, тя падна там, горе-долу на осемдесет крачки от нас!
Посочих с ръка към предполагаемото място и неколцина от стоящите наоколо хора веднага се завтекоха натам. Донесоха птицата, която бе улучена безупречно. Моят спътник заоглежда ту птицата, ту мен.
— Улучена, наистина улучена! Сър, не бях виждал досега такъв изстрел! Изглежда, че сте си поставили за цел да си поиграете с мен малко на криеница! Но вече край на играта. Знам що за човек сте. Елате с мен малко настрана!
Моят спътник ме дръпна за ръка и ме отведе там, където отпечатъците от конски копита си личаха най-ясно. Извади къс хартия и го постави върху една от вдлъбнатините.
— Well, съвпада! — рече той замислено. — Сър, я ми кажете разполагате ли с време? Искате ли направо да отидете в планините Тетън, или преди това бихте могли да предприемете едно пътуване в друга посока?
— Мога да върша каквото си поискам — заявих аз.
— Отлично! Тогава ще ви кажа нещо. Може би сте чували вече за Стивън Муди, когото наричат обикновено Зоркото око?
— Да, казват, че бил добър уестман. Несъмнено е един от най-добрите следотърсачи из планините и говори няколко индиански диалекта.
— Сър, аз съм този Стивън Муди!
— Предполагах нещо подобно. Ето ви ръката ми! От сърце се радвам, че ви срещнах, сър!
— Наистина ли? Е, може би ще се опознаем още по-добре. А аз имам да си поговоря доста сериозно с някой си Монк. В последно време той беше главатар на банда разбойници и конекрадци, а изобщо да не говорим за онова, което още отпреди му тежи на съвестта. Сега се е отправил с бандата си далеч навътре в Запада, а аз го следвам по петите. Това късче хартия в ръката ми е точно копие от двете задни копита на коня му. То съвършено съвпада с тези отпечатъци, а тъй като Монк куца с десния си крак, съм напълно убеден, че той е предводител на рейлтръблърсите.