Сантър се размърда, дойде в съзнание и отвори очи. Видя, че съм се изправил пред него и закопчавам колана си. Видя и тримата си другари, които седяха обезоръжени до гробницата на индианката, и изплашено възкликна:
— Какво става? Аз… аз… съм вързан!
— Да. Вързан си — кимнах му. — Положението коренно се промени по един много прост начин. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Куче! — изскърца със зъби като побеснял.
— Мълчи! Не си прави участта по-тежка!
— Върви по дяволите, подлецо!
После той огледа изпитателно другарите си и им подвикна:
— Да не би да сте се раздрънкали?
— Не сме — увери го Пейн.
— Не бих ви и посъветвал!
— Какво има? Какво не е трябвало да раздрънкват? — запитах аз, понеже думите на Сантър ме накараха да наостря уши.
— Нищо!
— Охо! Я казвай, иначе знам как да ти отворя устата! И тъй?
— Отнася се за златото — отвърна той уж неохотно.
— И какво по-точно?
— За предполагаемото скривалище. Преди малко им го казах и помислих, че вече са го раздрънкали.
— Вярно ли е? — попитах Пейн.
— Да — гласеше отговорът му.
— Действително ли Сантър няма нещо друго предвид?
— Не, няма.
— Бъдете откровен! Обръщам ви внимание, че с някоя лъжа или пък коварство ще навредите не на мен, а на себе си. Пейн се поколеба няколко секунди и после ме увери:
— Сър, можете да ми вярвате. Не е лъжа. Мистър Сантър имаше предвид златото.
— И въпреки всичко не ви вярвам. Искреността ви е подправена, а в израза на лицето ви дебне притворство. Но по този начин нищо Няма да постигнете. Мистър Пейн, още веднъж ви подканям да ми кажете истината. Когато ви срещна долу в клисурата, Сантър говори ли с вас за кайовите?
— Да.
— А сам ли беше?
— Да.
— Действително ли е срещнал червенокожите?
— Да.
— И по тази причина не е ходил до Солт Форк?
— Не е бил там.
— Многочислен ли е бил отрядът, който е срещнал?
— Шестдесет воини.
— Кой ги е предвождал?
— Пида, синът на вожда Тангуа.
— Къде са сега?
— Завърнали са се в селото си.
— А дали наистина е така?
— Тъй е както ви казвам, сър!
— Както желаете, мистър Пейн. Всеки от ума си тегли. Ако ме лъжете, по-късно сигурно ще се разкайвате. А що се отнася до златото, то пътуването ви дотук е било напразно. Нищо няма да намерите, защото тук вече няма нищо.
Вдигнах завещанието на Винету, което все още лежеше на земята, завих го в двете кожи и го прибрах в джоба си.
— Изглежда, мистър Сантър е по-добре осведомен от вас — възрази ми Пейн.
— Той изобщо нищо не знае — заявих аз кратко.
— А вие знаете ли къде е златото?
— Може би.
— Кажете ни тогава!
— Забранено ми е.
— Ето виждате ли, сър! — избухна Пейн начумерен. — Хич не мислите за нашите интереси. Не сте безкористен другар.
— Това злато не е ваше.
— Но би могло да стане наше, понеже мистър Сантър има намерението да го търсим заедно и като го намерим, да го поделим.
— Той ли, който сега е мой пленник?
— Та какво ли можете да му направите? Мистър Сантър ще бъде освободен.
— Едва ли. По-скоро ще трябва да изкупи злодеянията си със своя живот.
В този момент се разнесе подигравателният смях на Сантър. Ето защо се обърнах към него.
— По-късно няма да ти е толкова до смях. Какво мислиш, че ще направя сега с теб?
— Нищо — захили ми се той.
— Кой ще ми попречи да ти пронижа главата с куршум?
— Ти самият. Та нали се знае, че Поразяващата ръка се страхува да убие човек!
— Вярно, че не съм от онези, които с лека ръка убиват хора. Но ти си заслужил смъртта многократно. Ако те бях срещнал само преди няколко седмици, щях непременно да те застрелям. Но Винету е мъртъв, умря след като в душата си бе станал християнин. Заедно с него бе погребано и отмъщението.
— Я не дрънкай такива красиви фрази! Поразяващата ръка не смее да убие и това е! Искаш, ама не можеш!
Това беше чисто безсрамие. Обясних си го само с факта, че беше закоравял престъпник, защото не знаех онова, което той знаеше. Ето защо казах невъзмутимо:
— Хули ме, колкото искаш. Човек като теб не може да ме разгневи. Вярно, казах, че с Винету бе погребано и отмъщението, обаче има разлика между отмъщение и наказание. Наистина, отмъщението е чуждо на християнството, но християнството изисква наказание за всяко престъпление. След всеки грях трябва да следва изкупление. Следователно няма да ти отмъщавам, обаче не бива да оставаш ненаказан!