— С какво право посягаш на тези пушки? Остави ги!
— Нямам такова намерение! Те са мои.
— Те бяха собственост на Олд Шетърхенд, който се предаде на мен. Следователно заедно с него са станали моя собственост!
— А кому трябва да благодариш че го плени? Само на мен. Той беше вече в моите ръце. Той ми принадлежи заедно с всичко, което е негова собственост. Няма да се откажа нито от него, нито от прочутата карабина «Хенри».
Тогава Пида вдигна заплашително ръка и отново заповяда:
— Веднага я остави.
— Няма!
— Вземете му я! — нареди младият вожд на хората си.
— Да не би да искате да посегнете на мен? — изпъчи се Сантър, заемайки позата на човек, който се кани да се защитава.
— Вземете му я! — повтори Пида. Когато видя колко ръце се протегнаха към него, Сантър захвърли оръжията и заяви:
— Ето ги! Давам ги, но не и завинаги! Ще се оплача на Тангуа.
— Оплачи се! — отвърна Пида с нескрито презрение. Занесоха му двете пушки, а аз трябваше да си подам ръцете, за да ме вържат отново. Докато ставаше това Сантър се приближи и каза:
— Тогава задръжте пушките и вървете по дяволите, но всичко друго, което е в джобовете му, е мое и особено това, дето е в този… При тези думи той протегна ръка към джоба ми, където бях пъхнал завещанието на Винету.
— Махай се! — скръцнах му със зъби.
Тонът ми накара Сантър да се отдръпне изплашено назад, но той бързо се окопити и ми се изхили подигравателно:
— Hang it all, ама че дързък тип! Пленен е, знае, че е с един крак в гроба и пак ми се нахвърля като куче, вързано на синджир! Но това няма да ти помогне. Искам да разбера какво изкопа и чете преди малко.
— Опитай се да го вземеш!
— Това и ще направя. Признавам, че сигурно ще бъде много обидно за теб да видиш съкровището в ръцете ми, но ще трябва да се примириш.
Той отново се приближи и посегна с двете си ръце към мен. Все още не бях вързан напълно. Ремъкът бе завързан на възел около китката на едната ми ръка и предстоеше да бъде омотан и около другата. С бързо енергично движение освободих ръцете си, сграбчих с лявата ръка Сантър за дрехата на височината на гърдите, а с десния си юмрук го ударих по главата така, че той рухна на земята като пън и остана да лежи неподвижно.
— Уф, уф, уф! — завикаха червенокожите наоколо.
— А сега пак ме вържете! — подканих кайовите, подавайки им ръцете си.
— Поразяващата ръка с право носи името си — похвали ме Пида. — Какво иска Сантър от теб?
— Една говоряща хартия — отвърнах аз. Не биваше да му казвам истината.
— Сантър спомена някакво съкровище!
— Pshaw! И той самият още не знае какво има върху хартията.
Впрочем чий пленник съм аз — твой или негов?
— Мой пленник си.
— Тогава защо търпиш Сантър да посяга на мен и да се опитва да ме ограби?
— Червенокожите воини искат да имат само оръжията ти. Нищо друго не могат да използват.
— Нима това е причина да отстъпиш имуществото ми на този човек? Нима един пленник на Пида остава толкова беззащитен, че всеки негодник може да изпразни джобовете му? Предадох се на теб и по този начин те почетох като воин и вожд. Да не си забравил вече, че аз съм човек, от когото Сантър може да получи само ритници?
Индианецът уважава храбростта и гордостта, дори когато е проявена от най-върлия му неприятел. Червенокожите не ме познаваха като страхливец, а навремето, когато отвлякох Пида от неговото село, за да спася Сам Хокинс, аз се бях отнесъл към него внимателно и кавалерски («Винету I», гл. 22 — Б. нем. изд.). Ето на какво разчитах и веднага се оказа, че не съм се излъгал в Пида. Погледът му се плъзна по мен без каквато и да било враждебност.
— Поразяващата ръка е най-храбрият измежду всички бели ловци. А този, когото той повали на земята, има два езика, всеки от които говори различно от другия. Той има и две лица, които изглеждат ту тъй, ту иначе. Няма да позволя да бъркат в джобовете ти.
— Благодаря ти. Ти си достоен да бъдеш вожд и един ден ще се числиш към най-прочутите мъже на кайовите. Благородният воин убива врага си, но не го унижава.
Забелязах, че тези думи го изпълниха с голяма гордост, и гласът му прозвуча почти съжалително, когато каза:
— Да, той убива врага си. Поразяващата ръка ще трябва да умре, и то не само ще умре, ами ще бъде измъчван безмилостно.
— Измъчвайте ме, убийте ме, няма да чуете от устата ми никакви вопли! Обаче не разрешавайте на този тип да се приближава до мен!