Обърнах се към пленника.
— Мистър Хоулфърт, от дълго време ви търсим,. Ще ми кажете ли, къде се намира вашият добър приятел, който се нарича Фред Морган.
Той се изплаши.
— Детектив ли сте, сър? — попита ме той.
— Все ще узнаете кой и какъв съм, но засега ще ви кажа, че не ми се иска да се отнасям към вас като ваш съдия, понеже съм склонен да приема, че сте бил подведен. И тъй, отговорете ми! Къде е Морган?
— Развържете ме, сър, и ще ви кажа всичко!
— И дума не може да става за развързване, но малко ще поразхлабим възела. Цезар, отпусни колана!
Негърът пристъпи напред и се наведе.
— Цезар, и ти ли си тук? — възкликна учудено Хоулфърт.
— Цезар също тук, йес! О, къде негов масса Бърн, там винаги и негов негър Цезар.
Чернокожият поотпусна колана на Хоулфърт тъй, че пленникът можеше да седне. Аз продължих разпита:
— И тъй за трети път — къде е Морган?
— Край Рио Пеняско.
— Колко време бяхте заедно?
Човекът мълчеше. Извадих револвера си.
— Мистър Хоулфърт, погледнете този малък предмет! Знам много добре що за стока сте, но все пак ми се иска да ми разкажете някои подробности за смъртта на вашия работодател, както и за изчезването на неговите пари и скъпоценни камъни. Ако не проговорите или ако ни кажете някоя лъжа, ще получите куршум. С крадци и убийци в Запада се церемонят още по-малко, отколкото в източните щати!
— Аз не съм убиец! — увери ни човекът, обхванат от панически страх.
— Вече ви казах, че знам много добре, що за стока сте. Сега става въпрос единствено за това, дали да се отнасяме към вас като към закоравял престъпник или като към разкаял се човек. И тъй, познавали сте Морган от по-рано, нали?
— Той ми е роднина.
— И ви е посетил в Луисвил?
— Да.
— Продължавайте! Нямам намерение да задавам цял куп въпроси, след като и сам можете да говорите. Не забравяйте револвера!
— Ако мистър Маршъл се отдалечи, ще ви разкажа всичко. Нямаше как да не се съобразя с тази проява на чувствителност на тъй неочаквано заловения престъпник.
— Ще изпълним желанието ви.
С тези думи направих знак на Бърнард да се отдалечи, но видях много добре как той описа дъга и връщайки се отново, застана зад гърба на пленника, скрит зад ствола на едно дърво. Да можех в този момент да надникна в сърцето му!
— Е, хайде!
— Фред Морган ме посещаваше често и аз се поддадох на придумките му да играя с него на комар.
— Посещаваше ви във вашето жилище, така ли?
— Да, никога в магазина. Започнах да печеля и продължих да играя с увлечение. После започнах да губя, губех все повече и повече, докато задлъжнях към Фред с няколко хиляди долара. Не можех да заплатя дълга си и тогава той ме заплаши с донесение в полицията, понеже му бях давал полици с подправения подпис на моя работодател. Вече нямах възможност да се спася по друг начин освен като му издам къде се намира ключът за магазина.
— Знаехте, какво иска да извърши Морган там, нали?
— Да. Щяхме да делим и после да отидем в Мексико.
— Казахте му, че вашият работодател винаги носи главния ключ в себе си, така ли?
— Да. Но не вярвах, че Фред ще убие моя работодател. Каза ми, че щял само да го зашемети. Издебнахме мистър Маршъл, обаче вместо да го прати на земята в безсъзнание, Фред го наръга с нож. После отворихме входната врата на къщата и оставихме мъртвеца в коридора. Всичко, каквото намерихме, разделихме веднага на място.
— Морган взе диамантите, а вие получихте останалото, нали?
— Да. Тъй като съм специалист, не ми беше трудно да превърна моя дял в пари, е, вярно, че с известна загуба…
— И сега… а-а, досещам се! Фред Морган ви е отнел тези пари, нали?
— Така е.
— Наистина ли сте бил толкова глупав да повярвате, че един такъв злодей ще постъпи почтено с вас? Можели сте да се досетите, че ви е подмамил в тези диви райони само за да присвои безнаказано цялата плячка! По какъв начин ви взе парите?
— Вчера вечерта Морган стоеше на пост. Аз бях заспал здраво. Изведнъж почувствувах някакво леко докосване и се събудих. Онзи мерзавец ми беше взел оръжията и портфейла и се канеше да забие ножа си в гърдите ми. Страхът ми придаде сили. Блъснах го настрани, скочих на крака и побягнах. Започна да ме преследва, но понеже беше тъмно, успях да се изплъзна. Вървях цялата нощ, защото не беше трудно да се досетя, че още на зазоряване ще тръгне по дирите ми. Едва преди малко се осмелих да се свра тук, за да поспя за кратко време. Но и това не стана, защото оттук минаха индианците. Ето защо се наканих веднага да продължа. В същия момент забелязах този червенокож и отново се скрих. Но въпреки всичко той ме намери.