— Цезар! При този вик той повдигна глава.
— О-о, масса… масса… масса!
— Какво има?
— О, о, о, масса-а-а-а! Цезар съм изял всичко, дето донесли, и сега горят огън в Цезар, сякаш Цезар съм печка. Масса помагат Цезар, инак Цезар умират!
Това бяха последиците от двата вида пипер, лука и чесъна! Кутията от помада бе съвсем празна. В случая бе необходима незабавна помощ, понеже храбрият Цезар правеше такива гримаси, сякаш вече умираше.
— Трябва да изпиеш нещо, което да успокои болките, иначе си загубен, бедни ми Цезаре! Какво предпочиташ: мляко, вода или джулеп?
Той бързо скочи на крака и ме погледна в загриженото лице с благодарност и някак си съучастнически.
— Масса, о, о, мляко и вода не помогнат! Само джулеп могат спасят нещастен негър Цезар!
— Тогава бързо тичай при доня Еулалия и й кажи, че непременно ще умреш, ако незабавно не ти даде джулеп.
Негърът веднага хукна и след известно време наистина се завърна — просто не повярвах на очите си — с половин бутилка джулеп. Бяха му дали всичко, каквото бе останало от тези скъпоценни запаси.
— Мис Еула не искат дадат джулеп, ама Цезар казал, че него изпратили масса Чарли и тогава мис Еула дават веднага цял джулеп!
— Тогава пий, той ще ти помогне!
И вечерята бе сервирана в «стаята».. Сеньората седеше до мен. По едно време както си говорехме, тя ми прошепна:
— Дон Карлос, искам да ви разкрия една тайна.
— Каква тайна?
— Не тук! Излезте навън веднага след вечеря и елате при чинарите!
Значи рандеву! Не биваше да й отказвам, понеже все пак съществуваше възможността да ми съобщи нещо важно. Докато се хранехме, конете бяха прибрани вътре в двора, но въпреки това малко по-късно заварих портата все още отворена. След вечеря излязох навън и се излегнах под чинарите. Обаче твърде скоро трябваше да се надигна от удобното си положение, защото сеньора Еулалия не ме накара дълго да я чакам.
— Дон Карлос — поде тя, — благодаря ви! Трябваше да ви помоля за този разговор, понеже искам да ви разкрия една тайна. Бих могла да го кажа и на някой друг, но избрах тъкмо вас, защото…
— … защото седяхме един до друг и ви беше най-лесно на мен да определите среща тук, нали, доня Еулалия?
— Разбира се, сега слушайте. Сеньор Бернардо разказа за двама бандити, които преследвате. Те бяха в нашето ранчо.
— А-а, така ли! Кога?
— Тръгнаха си завчера, рано сутринта.
— В каква посока?
— През Сиера Невада към Сан Франциско. Моята дъщеря разговаря с тях надълго и нашироко за сеньор Алано и те решиха да го посетят.
Наистина нейното съобщение беше много важно, а аз лесно отгатнах взаимовръзката между нещата. Сеньоритата обичаше да говори за Алън пред кого ли не. Споменала е за него и пред двамата Морган, а те от своя страна с радост веднага са се възползвали от случая да отмъстят на Бърнард, като ограбят брат му, който несъмнено носеше у себе си значителни парични средства.
— А сигурна ли сте, доня Еулалия, че са били тъкмо двамата, които търсим? — попитах аз.
— Те са, понеже всичко отговаря на казаното от вас, нищо, че имената им бяха други.
— Разпитвали са подробно дъщеря ви за нейната сестра и сеньор Алън, така ли?
— Да. Дори трябваше да им даде нещо, което да служи като доказателство, че са били при нас.
— И какво беше това доказателство?
— Едно писмо, изпратено до мен в Сан Хосе от моя зет.
— А жив ли е още вашият зет?
— Да. Той е собственик на хотел «Валядолид» на Сътърстрийт и се казва Енрике Гонсалес.
— Кога ги е напуснала сеньорита Алма, за да се върне при вас в ранчото?
— Преди три месеца.
— Ще ми опишете ли най-подробно двамата мъже, на които сте дали писмото?,
Тя изпълни молбата ми и аз се убедих, че действително ставаше въпрос за двамата Моргановци. Тя можеше да ми съобщи всичко това най-открито и по време на вечерята. Но поради важността на известието не биваше да й се сърдя, че ме беше накарала малко да се поразходя. Ето защо й благодарих най-любезно, след което тя се отправи към портата.
Когато малко по-късно влязох в стаята, моите спътници ме очакваха вече нетърпеливо. Искаха да спят, а трябваше да хвърляме жребий за разпределянето на постовете, тъй като считахме тази мярка за необходима дори и тук, в ранчото. След като свършихме тази работа, легнахме да спим.