— Трябва да го видя. Ще ми го представите! Запишете му името!
— След това един ловец на име Безухия, който…
— Изтребителят на индианци ли?
— Да.
— Запишете го! Вие пътувате в най-отбрано общество. Продължавайте!
— Четвъртият и последен мой спътник е мистър Бърнард Маршъл, ювелир от Луисвил, щат Кентъки.
При тези думи тя едва не скочи на крака.
— Не думайте! Ювелирът Маршъл от Луисвил!
— Бърнард има брат на име Алън — допълних аз, — който е имал щастието да живее при вас, доня Елвира де Гонсалес.
— Значи предположението ми е вярно! Запишете незабавно и него, сеньоре! Ще получите най-хубавото спално помещение. Вярно, че в хотел «Валядолид» няма самостоятелни стаи, но въпреки това ще останете доволни от моето гостоприемство, а още тази вечер всички сте поканени на вечеря в моя частен салон.
— Благодаря ви, доня Елвира! Уверявам ви, че умея да ценя оказването на такава висока чест. Имам навика да записвам и събирам всичко каквото видя и науча по време на моите пътешествия. После то се отпечатва и става обществено достояние. Няма да забравя най-горещо да препоръчам хотел «Валядолид».
— Сторете го, сеньор, макар че при вашия външен вид никак не мога да си представя как седите пред писалището! Имате ли някаква молба? С удоволствие ще ви я изпълня.
— Нямам молба, но ми се иска да ми дадете едно сведение.
— Сведение ли?
— Да. Алън Маршъл не живее вече при вас, нали?
— Не. Напусна хотела ми почти преди четири месеца.
— Къде отиде?
— В златните мини край Сакраменто.
— Получавали ли сте някакво известие от него?
— Да, веднъж. Съобщи ми адреса, на който трябваше да му препращам писмата.
— Ще можете ли да си го спомните?
— Разбира се, защото човекът, до когото трябваше да изпращам писмата на мистър Маршъл, е наш добър семеен познат. Мистър Хоулфи, Йелоу Уотър Граунд. Той е търговец, при когото златотърсачите могат да си купят всичко необходимо.
— А след заминаването на Алън получиха ли се тук писма за него?
— Няколко. Винаги му ги изпращах при първа възможност. А после… да, наскоро тук се появиха двама мъже, които питаха за него. Били негови постоянни търговски партньори и искаха спешно да преговарят с него. И на тях им дадох адреса му.
— Ами кога си тръгнаха двамата мъже оттук?
— Почакайте… да, беше вчера рано сутринта.
— Единият от тях е по-възрастен, а другият по-млад, нали?
— Така беше. Изглежда, бяха баща и син. Имаха препоръка от моята сестра, която им бе оказала гостоприемство. Кимнах.
— Имате предвид ранчото на дон Фернандо де Венанго-и-Колона де Молинарес де Гахалпа-и-Ростредо!
— Какво? Нима познавате този човек?
— Много добре, а също така и вашата сестра, доня Еулалия при която бяхме, без да съм я молил да ми даде някое писмо като доказателство за това.
— Възможно ли е? Разказвайте, сеньор, разказвайте!
Изпълних желанието й, но разказът ми не беше особено подробен и откровен. Тя ме изслуша с жив интерес и щом свърших, каза:
— Благодаря ви, сеньор! Във ваше лице се запознавам с първия немец, който знае как трябва да се отнася към една испанска сеньора. Радвам се на нашата съвместна вечеря и своевременно ще ви известя кога ще започне тя. Hasta luego!
Направих страхопочитателен поклон, който несъмнено никак не подхождаше на външността ми, и заднишком се измъкнах навън. Когато влязох в гостилницата, погледите на целия обслужващ персонал се отправиха към мен с нескривано уважение. Густел Ебербах се появи веднага.
— Господин съседе, ама вие сте голям късметлия! Никой досега не е имал толкова продължителна аудиенция при сеньората, а даже не е имало, случай и на половината от това време. Сигурно страшно ви е харесала!
— Напротив! — отвърнах през смях. — Ще ме остави в хотела си само при условие, че подобря външността си. Тя каза, че съм имал вид на истинска мечка.
— Хмм, все пак има известно право. Но аз мога да ви помогна. Ще ви отведа горе в моята стаичка и ще ви осигуря всичко, от което имате нужда: бръснач, вода, сапун, всичко!
— Няма да е необходимо, защото скоро ще ни бъде дадено спално помещение — възразих аз.
— Хич не го вярвайте! Нарежданията за разпределянето на спалните помещения ми се дават едва точно в осем и нито минута по-рано.
— Сеньората каза, че ще получим най-хубавата стая. Къде се намира тя?
— Всички спални помещения са горе под самия покрив. Значи, ще получите онзи гълъбарник, който се отличава с най-добро проветрение.
В този миг се разнесе силният звън на камбанка.