Ани я погледна право в очите.
— Не, не мисля. И за мързела се пошегувах — рече тя. — Правя едно разследване от известно време и скоро ще имам някакъв резултат. Не го правя, защото сме приятелки или нещо подобно. Искам да кажа, че е възможно да открия нещо, което може да ти навреди. Ето какво трябва да направя.
Миранда кимна.
— Тогава започни с това.
— С кое?
— Открий кой плати гаранцията ми.
Ани кимна.
— Логична първа стъпка.
Вратата на задния офис се отвори. Джил Викъри излезе и огледа залата.
— Отчаян зов за помощ от морето. Платноходка се пълни с вода. Кой ще вземе материала?
— Аз. — Майлс скочи на крака.
— Бреговата охрана е вече на път. Ако се налага вземи катер под наем. Хайде, тръгвай. Нали не искаш да пропуснеш спасяването? — Джил се обърна и погледна Ани.
— Заета ли си?
— Винаги съм заета — сви Ани рамене.
Джил кимна към Майлс.
— Той ще има нужда от помощ. Върви с хлапето. — И тръгна обратно към офиса си.
— Не мога.
Джил се спря и се обърна с лице към Ани.
— Отказваш да изпълниш задачата, която ти възлагам?
— Да, в известен смисъл.
— На какво основание?
Ани бавно и мързеливо изпусна цигарен дим.
— Страдам от морска болест.
— Знаех си, че тя ще те подведе, Чейс. Просто бях сигурна. Ти не можеш да я разбереш, както аз мога.
Чейс вдигна поглед от стола на входната площадка, където от един час седеше и размишляваше. Забеляза, че Ивлин е свалила черната си рокля и сега носеше някаква безсрамно ярка светлозелена рокля. Знаеше, че трябва да изпитва състрадание към снаха си, но в този момент Ивлин изглежда имаше нужда повече от едно силно питие, отколкото от състрадание. Той без да иска я сравни с Миранда Уд. Миранда, облечена в черната си рокля, която не й стоеше добре, с развети от вятъра коси, така самотна в онова гробище. Чудеше се дали Ричард някога е проумял колко я е наранил или изобщо не го е било грижа.
— Не си промълвил и дума, откакто се прибра — оплака се Ивлин. — Какво ти става?
— А ти колко добре познаваш Миранда Уд? — попита той.
Тя седна и суетно оправи гънките на зелената си рокля.
— Чула съм някои неща. Знам, че е израснала в Бейс Харбър. Учила в някакъв… някакъв държавен университет. Със стипендия. Иначе не можела да си позволи. Наистина, не много добро семейство.
— Какво означава това?
— Мелничари.
— А, отрепките на земята.
— Какво става с теб, Чейс?
Той се изправи.
— Трябва да се поразходя.
— Ще дойда с теб. — Скокна и тутакси разпиля прилежно наредените гънки на роклята си.
— Не. Бих искал да съм сам за известно време. Ако нямаш нищо против.
Според вида й имаше много против, но успя елегантно да го прикрие.
— Разбирам. Всеки има право да скърби по свой начин.
Той почувства осезаемо облекчение, когато се отдалечи от входната площадка. Къщата му действаше потискащо, сякаш тежестта на всичките тези спомени беше наситила въздуха. В продължение на половин час той вървя без посока. Едва когато нозете му го поведоха към града, започна да се движи с ясна цел.
Насочи се направо към издателството.
Поздрави го Джил Викъри, лъскава и привлекателна главна редакторка. Беше точно в стила на Ричард да се заобикаля със страхотни жени. Чейс я беше срещнал по-рано през деня, на погребението. И тогава, и сега тя изцяло играеше ролята на професионалистка.
— Господин Тримейн — поздрави тя и протегна ръка. — Удоволствие е да ви видя отново. Желаете ли да ви разведа?
— Тъкмо се чудех… — Той хвърли поглед из редакционната зала, в която в момента се мяркаха само неколцина от персонала: словослагателят нареждаше някакви реклами, един друг зяпаше в екрана на компютър и раздърпаната репортерка, която пафкаше цигара, докато разговаряше по телефона.
— Да? — попита Джил.
— Дали мога да прегледам някои от папките на брат си?
— Деловите или личните?
— И двете.
Тя се поколеба, но после го поведе към задния офис към една врата, на която пишеше: „Ричард Тримейн, собственик и издател“.
— Нали разбирате, това не са всичките му папки. Повечето той държеше тук, но някои съхраняваше или в дома си, или на вилата…
— Искате да кажете „Роуз Хил“?
— Да. Понякога обичаше да работи там. — Тя посочи бюрото. — Ключът е в най-горното чекмедже. Моля, уведомете ме, ако взимате нещо.