— Нямах намерение.
Тя замълча, сякаш не знаеше дали да му се довери. Но имаше ли избор? В края на краищата, беше брат на издателя. Най-после тя се обърна и излезе.
Чейс изчака да се затвори вратата и отвори шкафа с картотеката. Тутакси намери буквата „У“ и папката на Миранда Уд. Отнесе я до бюрото и я отвори. Оказа се обикновено лично досие. Молбата за работа имаше дата от миналата година, когато Миранда е била на двайсет и осем години. Срещу адрес пишеше Уилоу стрийт 18. На приложената снимка тя се усмихваше. Беше лицето на уверена млада жена, на която всичко в живота тепърва предстои. Едва ли не човек изпитваше болка, когато я гледаше толкова щастлива. Успехът й в университета беше забележителен. Ако не друго, тя беше с по-висока квалификация от тази, необходима за поста на коректор, който заемаше. Срещу въпроса „Защо искате тази работа?“ тя беше отговорила „Израснах край Пенискот Бей. Повече от всичко искам да живея и работя на мястото, което винаги съм наричала свой дом“. Той прелисти книжата и прегледа набързо оценката за полугодието, която беше попълнена от Джил Викъри. Беше отлична. Отгърна на последната страница.
Имаше оставка с дата отпреди две седмици.
До: Ричард Тримейн, издател на „Айлънд Хералд“
„Уважаеми г-н Тримейн,
С настоящото писмо Ви уведомявам, че напускам поста на коректор по лични причини. Ще Ви бъда благодарна, ако ми дадете препоръка, тъй като възнамерявам да потърся работа другаде.“
Това беше всичко. Без обяснения, без съжаление. Дори без намек за обвинение.
„Значи ми е казала истината“, помисли си той. Тя наистина е напуснала работата си.
— Господин Тримейн? — Джил Викъри се беше върнала. — Търсите ли нещо конкретно? Може би аз ще успея да ви помогна?
— Може би.
Тя влезе и елегантно се настани на стола срещу него. Погледът й веднага попадна на папката върху бюрото.
— Виждам, че сте взел служебното досие на Миранда.
— Да. Опитвам се да разбера какво се е случило. Защо го е направила.
— Мисля, че би трябвало да знаете, че тя беше тук преди малко.
— В сградата ли?
— Дойде да си прибере нещата. Радвам се, че избягнахте една неочаквана среща с нея.
— Аз също — кимна той.
— Господин Тримейн, нека ви кажа колко много съжалявам за брат ви. Беше прекрасен човек и невероятен автор. Той истински вярваше в силата на писаното слово. Ще ни липсва.
Беше лукава реч, но тя толкова искрено я поднесе, че той едва ли не повярва на тона й. Със сигурност Джил Викъри беше усвоила до съвършенство етикета.
— Доколкото знам, Ричард подготвял някаква история за печат — каза той, — за някаква компания „Стоун Коуст Тръст“. Вие запозната ли сте?
Джил въздъхна:
— Защо непрекъснато се говори за тази статия?
— Някой друг интересува ли се?
— Миранда Уд. Преди малко попита за това. Отвърнах й, че доколкото знам, статията изобщо не е била написана. Е, поне аз никога не съм я виждала.
— Но е била предвидена в графика, нали?
— Докато Ричард не я свали.
— Защо?
Тя седна на стола и плавно отстрани косите от лицето си.
— Не зная. Подозирам, че не е имал достатъчно доказателства, за да я пусне за печат.
— А каква, всъщност, е историята на „Стоун Коуст Тръст“?
— Провинциална история, не би заинтригувала външни хора.
— А мен?
— Става въпрос за правата на предприемачите. „Стоун Коуст“ купува имоти по северния бряг. Всъщност в близост до „Роуз Котидж“, а вие сам знаете колко е прекрасно там. Девствена брегова ивица, девствени дървета. Президентът на „Стоун Коуст“, Тони Графам, твърдеше, че ще съхрани мястото непокътнато. После се чуха слухове за първокласен строеж. А по-късно, преди около месец, планът на този парцел бе променен, от консервация премина в курорт. И сега предстои преустройството му.
— За това ли е цялата статия?
— Накратко, да. Мога ли да ви попитам защо се интересувате?
— Заради нещо, което ми каза Миранда Уд. Че други хора са мотивирани да искат смъртта на брат ми.
— В такъв случай, тя преувеличава. — Джил се изправи. — Но едва ли можем да я обвиняваме, че се опитва да прави това. Няма за какво друго да се хване.
— Мислите ли, че ще я осъдят?
— Не бих искала да предполагам. Но от това, което ми казват колегите, изглежда съвсем възможно.