— Има ли значение?
— За мен има.
— Защо? — Тя го погледна и на него му се прииска да й каже нещо, за което знаеше, че ще съжалява. Че го е грижа дали е жива или мъртва. Че го е грижа какво й се случва. Че е прекалено загрижен.
Той отвърна с неопровержима логика:
— Защото това, което се случи тази нощ, по някакъв начин е свързано с Ричард. Кражбата с взлом в „Роуз Хил“, пожарът, и ти.
Тя безжизнено се изсмя.
— Да, в цялата тази бъркотия май и аз имам място. Но нямам ни най-малка представа защо.
Вратата се отвори и Елис каза:
— Ето ви, господин Тримейн. Лорн каза, че и двамата можете да си тръгвате. Каза, че не може да се сети за други въпроси.
„Надявам се никога повече да не видя това място“, помисли си Чейс, докато вървяха след Елис по коридора към рецепцията. Лорн седеше зад едно бюро и говореше по телефона. Той погледна Чейс и Миранда и им направи знак да го изчакат.
— О, по дяволите — въздъхна Чейс. — Сигурно се е сетил за някой въпрос.
Лорн затвори телефона и каза на Елис:
— Докарай колата. Имаме обаждане.
— Божичко! — изскимтя Елис и тръгна към гаража. — Ама че четвъртък!
Лорн погледна Миранда.
— Имате ли къде да отседнете?
— Аз ще я закарам до хотела — отвърна Чейс.
— Мислех си за някое по-безопасно място — рече Лорн. — Къщата на някой приятел, може би?
— Винаги мога да се обърна към господин Ланцо — каза Миранда.
— Не, ще те заведа в къщата на Ани. — Тя поне е все още с всичкия си.
— Да, така е по-добре — отвърна Лорн и посегна към шапката си. — Като се имат пред вид обстоятелствата.
— Какви обстоятелства? — попита Чейс.
— Двете празни газови бутилки, които намерихме до къщата на госпожица Уд. В това число и закования с пирони капак на мазето.
Миранда го зяпна. Ето какво било. Неопровержимо доказателство, че някой се опитва да я убие. Тя се сви в Чейс.
— Значи ми вярвате — прошепна тя.
Лорн посегна към шапката си.
— Ами, ще ви кажа, госпожице Уд, на какво вярвам. Знам само, че това е една от най-необяснимите нощи, които съм прекарал на този остров. Не ми харесва тенденцията.
— Какво още се е случило? — попита Чейс.
— Нападение. Над госпожица Лайла Сейнт Джон, можете ли да повярвате? Тя току-що се обади в централата.
— Някой я е нападнал? — попита Чейс, напълно шокиран. — Защо?
— Твърди, че се опитвала да предотврати взлом. — Очевидно Лорн гледаше скептично на това. Той се отправи към вратата. — В „Роуз Хил Котидж“.
— Е — започна Ани Беринджър, докато наливаше уиски в три големи чаши, — да пиша ли за всички пикантни подробности? Или занятието ми на бавачка е още една вересия?
— Мислех, че с Миранда сте приятелки — отвърна Чейс.
— О, да, приятелки сме. Но, аз съм също така и репортер. — Тя подаде на Чейс една чаша. — Работата ми е да се възползвам от ситуацията. — Тя погледна към затворената врата на банята, където Миранда си взимаше душ. — Знаеш ли, Чейс, тя изглеждаше доста изтощена. Не трябва ли да е в болница или нещо такова?
— Тук ще се оправи, Ани. Щом е под зоркото ти око.
— Страхотно. Винаги съм си мечтала за това. Да стана майчица. — Тя гаврътна набързо уискито. — О, не ме разбирай погрешно. Харесвам Миранда. Преди време много приличах на нея. Преди около век. — Тя си наля втора чаша. — Но в последно време жените растат бързо. Налага се. Именно мъжете ни състаряват. Например моят приятел, Ървин. Моля ви се, от една година го чакам да ми зададе заветния въпрос. Побелях. — Тя отпи от уискито, после се обърна и погледна Чейс. — Много ли е загазила?
— Може би е опасно. Готова ли си за това?
— Готова? — Тя отиде до страничната маса и отвори чекмеджето. Нехайно измъкна един револвер. — Малък сувенир, който си взех от Бостън. Лош стрелец съм, но понякога имам късмет. — Тя метна оръжието обратно в чекмеджето. — Добро ли е?
— Впечатлен съм.
Ани се засмя.
— Всички мъже са впечатлени, когато видят, че моят пищов е по-голям от техните. — Тя погледна през рамо, когато се отвори вратата на банята. — Здрасти, по-добре ли се чувстваш?
— Просто по-чиста — отвърна Миранда и влезе във всекидневната боса. Беше облякла една от огромните тенис фланелки на Ани. Висеше й като на закачалка.
Ани подаде една чаша уиски.