Чейс огледа стаята, книгите, които бяха прилежно наредени на пода. Бюрото беше почистено, съдържанието на чекмеджетата стоеше в няколко кашона. Погледът му бавно се премести и съзря трите етажерки. Две трети от едната бяха вече изпразнени.
— Цяла сутрин преглеждахме документите на Ричард — обясни Миранда. — Страхувам се, че още нищо не сме открили, но…
Той поклати глава.
— Ние?
— Госпожица Сейнт Джон и аз.
— Тя тук ли е?
— Отиде да нахрани Ози.
Погледите им се срещнаха. „Опитвам се да съм далеч от теб, помисли си Чейс, а ето те тук, по дяволите. Ето ни и двамата тук, сами в тази къща.“
Съзнанието му стана арена на дяволския танц на съблазънта, враг на разума. Винаги така се случваше, когато бяха в една и съща стая. Той си помисли за Ричард, за нея, за тях двамата. Заболя го. Може би затова и се замисли над това. Да задуши надигащата се в него жажда, щом я погледне. Сега.
— Тя… госпожица Сейнт Джон… предположи, че е разумно да започнем без теб — набързо обясни Миранда, сякаш имаше неистово желание да запълни тишината. — Не знаехме кога ще дойдеш, но и не искахме да се обаждаме в града. Предполагам, че нарушаваме частна собственост, в известен смисъл, но… — Гласът й затихна.
— Технически е така — рече той след кратка пауза.
Тя остави подноса с чая и се изправи срещу него. Нямаше и помен от нервност. Имаше хладна решимост.
— Може би. Но трябва да го направя. Можем да търсим заедно. Може и отделно. Но аз няма да се откажа да търся. — Тя вдигна брадичката си, посрещна погледа му смело. — Е, Чейс. Какво избираш?
Девета глава
Погледът му не издаваше нищо. Но острото усещане за разочарование, на Миранда й говореше много. Беше очаквала в очите му да види поне следа от радост, че му е приятно да я види тук днес. Но не беше очаквала… безразличие. „Значи така стоят нещата между нас“, помисли си тя. „Какво се е случило, откакто те видях за последен път? Какво ти каза Ивлин? Това, нали? Те ти повлияха. Семейството на Ричард. Твоето семейство.“
Той вдигна рамене.
— Предполагам, има смисъл да работим заедно.
— Разбира се, че има.
— И както виждам, си напреднала.
Тя мълчаливо наля една чаша чай и я занесе до библиотеката. Спокойно продължи с това, с което се занимаваше, преди да дойде той, сваляше книгите. Тя усещаше погледа му като стрела в гърба си.
— Можеш да започнеш с другата библиотека — рече тя, без да го поглежда.
— Какво намери до сега?
— Нищо изненадващо. — Тя посегна към друга книга. — Ако не броим малко странния вкус на Ричард към четива. — Тя погледна към корицата на една книга. „Движението на океанските вълни“. — Например, тази. Никога не съм знаела, че се интересува от физика.
— Той не се интересуваше. В науките беше абсолютен профан.
Тя отгърна корицата.
— Е, това е негова книга. Виждам, че някой му е написал посвещение на първата… — Тя изведнъж се изчерви.
— Какво има?
— Нали знаеш старата поговорка? — тихо рече Миранда. — Да не преценяваш книгите по външния им вид.
Чейс застана зад нея и прочете през рамото й:
— „Сто и една пози в секса“. С пълни илюстрации? — Миранда отгърна на посоки на една страница и тутакси се изчерви. — Като казват пълни илюстрации, имат точно това пред вид.
Той посегна да вземе книгата. Дъхът му докосна шията й, кожата й настръхна.
— Очевидно корицата е за заблуда — рече Чейс. — Чудя се колко ли такива маскирани книги има в тази библиотека?
— Не съм проверила — призна си Миранда. — Търсех отделни листове. Не се спирах на самите книги.
Чейс отгърна обратно на предната страница и прочете на глас посвещението, написано на ръка.
— „На моя любим Ричард. Може ли отново да изпробваме номер четирийсет и осем? С любов, М.“.
Чейс погледна Миранда.
— Не съм му давала това — протестира тя.
— Тогава кой е М?
— Някоя друга, не аз.
Той смръщи поглед върху посвещението.
— Чудя се какво ли е номер четирийсет и осем. — Той отгърна на същата страница.
— Е?
Чейс дискретно надникна.
— Не ти трябва да знаеш — измърмори той и затвори книгата.
Един лист хартия падна на пода. И двамата го погледнаха изненадани. Чейс първи го вдигна.
— „Любими мой — започна да чете на глас той, — мисля за теб всеки ден, всеки час. Престанах да мисля за собственост, репутация и огъня в ада. Само ние двамата сме и времето, което прекарваме заедно. Скъпи мой, това е моята нова дефиниция за рай“. — Чейс я погледна с иронично повдигнати вежди.