Никой не отвори врата на Ани. Вътре осветлението беше включено и Чейс чуваше, че телевизорът работи. Натисна звънеца, почука, извика името на Миранда. Нямаше никакъв отговор. Накрая се опита да завърти топката на вратата и откри, че тя е незаключена. Той надзърна вътре.
— Миранда? Ани?
Всекидневната беше празна. По телевизията изтичаха последните минути на някакъв баскетболен мач, очевидно недогледан докрай. На облегалката на дивана лежаха чифт чорапи на Ани. Всичко изглеждаше прекалено нормално. Той остана там за миг, сякаш в очакване на доскорошните обитатели на стаята, които по силата на някакво вълшебство щяха да се появят.
Баскетболната игра премина във финалната си фаза на обратното броене от 15 секунда до края. Последно подаване през игрището. Кош. Публиката избухна в аплодисменти.
Чейс прекоси стаята, влезе в кухнята и се спря.
Тук определено нещо не беше наред. Един стол лежеше съборен на една страна. Въпреки че прозорецът на кухнята беше широко отворен, в стаята се носеше остра миризма на химически препарат. Той набързо претърси останалата част от къщата. Не намери нито Миранда, нито Ани. С нарастващ ужас се втурна навън и огледа улицата в двете посоки. Вечерта беше тиха, с изключение на далечен кучешки лай.
Не, не съвсем. Това не беше ли звукът от работещ двигател на кола? Звучеше приглушено или на разстояние. Той обиколи къщата и в дъното видя малко гаражче. Вратата беше затворена. Звукът от двигателя звучеше по-наблизо, макар все така приглушено. Той се загледа в гаража. Тогава с крайчеца на окото си забеляза леко движение. Обърна се точно навреме, когато някаква сянка се измъкваше и потъваше в мрака.
„Този път, копеле такова, помисли си Чейс, няма да ми избягаш.“
Чейс се втурна след сянката. Чу, че обектът на преследването мина вляво към дебел жив плет. И Чейс зави наляво, изкатери се по една ниска каменна стена и се спусна в бяг. Сянката на беглеца ту се появяваше, ту се скриваше през плета, после рязко зави надясно в съседски двор с разхвърляни градински инструменти. Решен да хване жертвата, Чейс не забеляза как от тъмнината го връхлетя някакво гребло. Успя да се сниши. С насочени към него шипове, то прелетя над главата му и се сгромоляса върху товарна количка наблизо. Той скочи на крака.
Беглецът грабна някакъв търнокоп и го метна. Чейс отново се сниши. Чу свистене във въздуха, смъртоносното оръжие прелетя наблизо. Когато той отново беше на крака, силуетът вече бягаше към близката горичка.
„Ще се скрие в сянката!“, помисли си Чейс. Той напрегна всички сили и успя да го доближи. Чуваше насеченото дишане на другия. Хвърли се напред и сграбчи ризата му. Вместо да се освободи, жертвата му се извъртя и застана в изчаквателна позиция на бик. Миг след това Чейс полетя назад към близкото дърво. Шокът продължи само миг. Първата му реакция беше ярост, не болка. Измъквайки се иззад дървото, той се нахвърли върху нападателя си. Двамата мъже загубиха равновесие и се подхлъзнаха по мокрите листа. Нападателят нанесе удар в корема на Чейс. С нова сила, извираща от яростта му, Чейс стовари напосоки юмрука си върху гърчещата се сянка. Мъжът изстена и се опита да отвърне. Чейс отново го удари. И отново.
Мъжът взе да куца.
Чейс се търкулна настрани. За миг седна, опитвайки се да си поеме дъх и премигвайки от болката в кокалчетата. Другият все още беше жив. Чуваше дишането му. Чейс грабна отпуснатата фигура за краката и започна да го влачи през обсипаната с листа морава към слабата светлина от лампата на входната площадка в далечината. Там се наведе да види лицето на заловения. Стъписа се, когато го видя.
Беше Ноа Деболт. Бащата на Ивлин.
Тринадесета глава
Силният рев на двигател бавно проникна в зашеметеното съзнание на Чейс. Колата в гаража, затворената врата… Тогава го озари откритието. Той скочи на крака.
Миранда! Спусна се през двора към гаража. Щом отвори вратата, го връхлетя облак дим. Вътре беше колата на Миранда, двигателят все още работеше. Ужасен, той отвори вратата.
Миранда лежеше върху предните седалки. Чейс изключи захранването. Като кашляше и се задушаваше, той я изтегли навън от колата и гаража. Обзе го паника като я видя така безжизнена в ръцете си. Отнесе я до моравата и я сложи на тревата.
— Миранда! — изкрещя той. Разклати главата й така силно, че цялото й тяло потрепери. — Събуди се! — молеше се той. — По дяволите, Миранда. Не ме оставяй. Събуди се!