Тя не мърдаше.
Панически той я плесна по лицето. Бруталността на удара и допирът на кожата й до неговата го ужаси. Той постави ухо до гърдите й. Сърцето й биеше. И дишаше!
Тя простена и помръдна глава.
— Да! — извика той. — Хайде! Хайде!
Тя отново изпадна в безсъзнание. Не му се искаше да го прави, но нямаше избор. Отново я плесна по лицето. Този път младата жена помръдна ръката си. Беше инстинктивно движение, за да се предпази от свирепите удари.
— Не — простена тя.
— Миранда, аз съм! Събуди се! — Той приглади косата й назад и нежно обгърна лицето й с ръце, целуна челото й, слепоочията й. — Моля те, Миранда — прошепна той, — погледни ме.
Тя бавно отвори очи. Погледът й беше замрежен и объркан. Внезапно размаха ръце, сякаш се бореше за живота си.
— Не, това съм аз! — извика той. Прегърна я силно в обятията си. Съпротивата й отслабна. Той усети как паниката напуска тялото й и тя утихна в ръцете му. — Всичко свърши — прошепна той. — Свърши.
Тя се отдръпна и го погледна в недоумение.
— Кой…
— Беше Ноа.
— Бащата на Ивлин?
Чейс кимна.
— Той се е опитвал да те убие.
— Нямаш право да ме държиш, Лорн. Разбираш ли? Никакво право. — Ноа се загледа в обвинителите си. Лицето му беше грозно и насинено. През затворената врата достигаха шумовете от полицейското управление: удари на пишещата машина, телефонен звън, гласове на дежурните, които застъпваха нощно дежурство.
Лорн тихо каза:
— Няма да можеш да се възползваш от връзките си, Ноа. Затова говори.
— Нямам какво да кажа — отвърна Ноа. — Не и докато не дойде Лес Харди.
Лорн въздъхна.
— По закон имаш това право. Но със сигурност ще ни улесниш, ако просто ни кажеш защо се опита да я убиеш.
— Не съм се опитвал. Отидох в къщата й, за да говоря с нея. Чух, че колата в гаража работи. Помислих си, вероятно тя се отива да се самоубие. Тъкмо щях да вляза, за да проверя, когато се появи Чейс. Предполагам, че съм се объркал. Затова избягах.
— Само за това ли отиде там? Да посетиш госпожица Уд?
Ноа кимна с ледено изражение.
— В тези одежди?
Лорн кимна към черната риза и панталоните на Ноа.
— Какво обличам, определям аз.
— Чейс твърди друго нещо. Казва, че си я завлякъл в гаража, където си я оставил и си запалил колата.
Ноа изсумтя:
— Обаче на Чейс му е малко трудно да бъде обективен. Особено що се касае до Миранда Уд. Освен това, той ме нападна. Пък и кой, по дяволите, е раненият? Виж лицето ми. Погледни.
— Според мен и двамата хубавичко сте се насинили — отвърна Лорн.
— При самоотбрана — заяви Ноа. — Трябваше да отвърна на удара.
— Според Чейс ти си човекът, който я е преследвал. Ти си подпалил къщата. Ти си връхлетял отгоре й с открадната кола. А какво ще кажеш за тази вечер? Да не беше замислено като удобно леко самоубийство?
— Тя съвсем го е оплела. Убедила го е да мине на нейна страна. На страната на убиеца…
— Ноа, кой е виновен?
Осъзнавайки, че е казал твърде много, той внезапно рече:
— Няма да говоря, докато не дойде Лес.
От безсилие Лорн ядно смачка хартиената чаша за кафе и сядайки на един стол, каза:
— Добре. Можем да почакаме. Колкото трябва, Ноа. Колкото трябва.
— Ще му се размине — каза Миранда, — знам, че е така.
Те седяха сгушени на една пейка в приемното помещение. Елис Снайп им беше донесъл кафе и бисквити. По свой начин той изкупваше изпитанията, на които ги бяха подложили в полицията. Толкова много въпроси, толкова много отчети за картотеката. А по средата на разпита се появи доктор Щайнер, когото Лорн беше повикал, за да я прегледа. Под прикритието на медицински преглед той буквално я нападна със стетоскопа. „Дишай дълбоко, по дяволите! Трябва да проверя белите ти дробове. Да не мислиш, че ми харесва да ходя на домашни посещения? Ако това продължи, с вас двамата ще трябва да подпишем предварителен договор за хонорара ми.“
Въпросите и запитванията я изтощиха. Тя едва успяваше да се задържи изправена в седнало положение като се облягаше на рамото на Чейс. И чакаше… какво? Да си признае Ноа? Или полицията да й каже, че кошмарът е свършил?
Не, тя беше наясно.
— Той ще се измъкне — рече тя. — Ще намери начин.
— Не и този път — отвърна Чейс.
— Но аз изобщо не видях лицето му. И едва си спомням какво се случи. Какви обвинения могат да предявят към него? Че е навлязъл с частна собственост незаконно? — Миранда поклати глава. — Говорим за Ноа Деболт. В този град Ноа Деболт може да се отърве и от убийство.