Кетчън се отпусна назад и столът изпращя.
— Много хубаво от твоя страна, копойче — и след като ме измери с презрителен поглед около двадесет секунди, продължи: — Не обичам червеи по своите места и ако срещна такъв, смачквам го с ботуша си.
— Мога да си представя това, капитане.
— Не се самоизмамвай, детективче, че можеш да ме изиграеш. Започни само да се месиш в случая и ще има да се чудиш какво те е сполетяло — и гласът му премина в мучене. — Разбра ли?
— Да, капитане.
Зъбите му блеснаха в широка ръмжаща усмивка.
Значи не си вонящ бръмбар ти, детективче, а? Не казвай после, че не си предупреден. Пази си мутрата незацапана, дръж се настрана от мен и може би ще оцелееш. Ако някога стъпиш отново в този кабинет, не ще забравиш преживяното тук. Запомни едно. Направи само една грешна стъпка, и с теб е свършено. Разполагаме с методи да омекотяваме вонящите бръмбари, детективче.
Малките му очи блестяха злобно.
— Е, сега ти бяха дадени наставления и запомни, че няма да ти бъдат повтаряни. Един грешен ход, и си вътре, а влезеш ли вътре, детективче, момчетата ще те обработят хубавичко, преди да те изритат в килията — и се обърна към Кенди: — Изхвърли този жълт вонящ бръмбар и го пущай. Повръща ми се, като погледна към него — добави с глухо ръмжене представителят на закона.
Кенди се сепна и отвори вратата. Кетчън насочи огромния си пръст към мен.
— Дръж муцуната си по-далеч от този случай, иначе?
Направих стъпка към вратата, спрях и се обърнах.
— Може ли един въпрос, капитане?
Той прокара език по дебелите си, сякаш направени от каучук устни.
— Какъв въпрос?
— Телефонира ли ви Крийди и нареди ли ви да разговаряте така с мен?
Очите му се превърнаха в малки цепки, а тежките му лапи — в юмруци.
— Какво искаш да кажеш?
— Мистър Крийди нае Шепи да работи за него. Докато вършеше това, Шепи беше убит. Мистър Крийди е силно заинтересуван да остане скрит фактът, че е наел Шепи. Иска да избегне призоваването като свидетел в съда, където би трябвало да излага причините за наемането му. И така, той самият проведе с мен малък разговор. Същевременно ми представи един главорез, наричан Херц, с цел да ме подлуди от страх. Много съм любопитен да узная дали милионерът е започнал да губи вяра в своята горила и поради това е помолил вас да позасилите заплахата, та да си обезпечи по-добър ефект.
Чух как въздухът секна в гърлото на Кенди.
Лицето на Кетчън придоби цвета на зряла синя слива. Надигна се от стола си. Застанал прав, изглеждаше много по-едър — напомняше страшните призраци от фантастичните филми. Излезе иззад бюрото и започна бавно да ме доближава.
Чаках, без да мръдна, с очи, фиксирани в неговите.
— Така, все пак има мъничко живот в тебе, детективче — думите се процеждаха с мъка през стиснатите му зъби. — Е, добре, имам нещо, което да помниш завинаги.
Отворената му ръка се издигна и експлодира върху бузата ми. В миг видях връхлитащата ме длан и в момента, когато поех удара, се отместих, та по този начин намалих част от тежестта му. Въпреки това бе достатъчно силен да замае главата ми и да ме залюлее.
Кетчън изчака, докато се съвзема, а после завря тъмното си, преливащо от кръв лице в моето и изсъска с тих злокобен шепот:
— Хайде, детективче! Удари ме!
Едва преодолях изкушението да нанеса един тежък в челюстта му — твърде често дангалаци с неговото телосложение не могат да понасят удар в челюстта, — но съзнавах ясно, че той желае тъкмо това. Ако само посегнех да го ударя, щях да се окажа в една от килиите заедно с трима-четирима от най-кадърните му биячи за компания.
Не трепнах дори. Ударената ми страна гореше като въглен. Стояхме така, измерващи се един друг с поглед. Изведнъж той направи стъпка назад и изрева към Кенди:
— Изкарай тоя глупак вън, докато не съм го убил!
Сержантът грабна ръката ми, завъртя ме като пумпал и ме избута навън. В коридора се отдръпна от мен със зачервено от гняв и страх лице.
— Казах ти, не ти ли казах, проклети глупако? Сега вече Бог да ти е на помощ. Махай се по дяволите оттук!
Докоснах бузата си.
— Така много ми се иска да срещна тая маймуна в някоя тъмна алея. Е, хайде сбогом, сержанте. Щастлив съм поне, че не ми се налага да работя за него.
Закрачих по коридора, през двукрилата врата и после на улицата. Беше много приятно да видя слънцето все още да блести в небето, мъжете и жените, връщащи се от плажа, все още да имат вид на човешки същества и все още да се държат като такива.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА