— Струва ми се, веднъж. Ако си спомням добре, беше известна красавица.
— И все още е, но не може да издържа конкуренцията на заварената си дъщеря. Тя е страхотна! Не съм виждал парче като нея.
— И тя ли живее с тях?
— Сега не. Преди живееше, но другата не можеше да я понася. На всички приеми, устройвани от дъртия, Марго, това е дъщерята, винаги грабваше цялото внимание, а другата оставаше на сухо. Това не и харесваше. Започна често да прави кавги. Накрая Марго събра багажа си и се изнесе. Има свой апартамент на булевард „Франклин“. Доколкото зная, тя липсва твърде много на стария. На мен също ми липсваше. Бе единственият светъл лъч в това въшкаво място. Бриджит ме дразнеше, също като Крийди. Винаги нещастна, винаги хленчи, цели нощи стои без сън, а после спи по цял ден.
Научавах много неща. Нощта беше на наше разположение и нямаше никакъв смисъл да бързам. Насочих разговора към предстоящото световно първенство по бокс. Оставих Фултън да излага разпалено доводите си защо шампионът няма да загуби. По-късно преминахме към спортовете с топка, а накрая навлязохме и в старата вечна тема — жените.
Някъде около 21,00 привършихме бутилката с уиски. Слънцето се бе потопило отдавна в морето, но широката гама от цветовете на залеза гаснеше бавно и тъмнината настъпи незабелязано.
Махнах към келнера.
— Две пилета с гарнитура — наредих.
Той кимна и се отдалечи.
Двамата с Фултън вече бяхме понаправили главите — както се случва обикновено след първата бърза чаша, последвана от други, макар и по-бавно.
Хвърлих поглед през отворения прозорец към светлините на Сан Рафаел. Оттук градът изглеждаше прекрасен.
— Мисис Крийди добре ли я кара с мистър Крийди?
— Никой не може да я кара с него — присви рамене Фултън. — Както и да е, но той е толкова зает с печелене на пари, че няма време да се занимава с жени. Тя пък намира радостите си по други места.
— Имаш ли нещо по-специално предвид?
— Ами сегашният и фаворит е голяма къдрокоса бучка от месо и кокали, която зове себе си Жак Трисби, по произход канадец.
Внезапно подсъзнателно долових някой да се отправя към нашата маса. За миг допуснах, че е келнерът с поръчката. Тъй като по това време гледах през прозореца, заслушан в думите на събеседника си, рефлексите ми се бяха позабавили малко. Уискито също бе замъглило леко ума ми. Изведнъж долових как дъхът на Фултън секна по начин, характерен за човек, изпаднал внезапно в животински страх.
Огледах се. Херц бе застанал до масата ни, впил поглед в мен. Зад него, наредени в полукръг, блокираха пътя за бягство четирима дангалаци с мрачни лица, яки като бикове. Изражението в малките диви очи на Херц предизвика ледени тръпки по гръбнака ми.
II
Шумът в големия салон притихна изведнъж. Всички глави се обърнаха към нас. Бях в крайно тежко положение. Гърбът на стола ми се намираше само на една педя от стената. Между мен и Херц бе единствено масата, а тя не беше някаква съществена преграда. Фултън бе разположен по-добре — вдясно от мен, без стена зад себе си.
Никой от присъстващите в залата не се съмняваше, че предстоят неприятности. Мнозина вече се отправяха благоразумно към вратата.
— Помниш ли ме? — чух пресипналия глас на Херц. — Не обичам шпионите, не обичам и мухльовците.
С ъгъла на окото си видях едър негър в бяла риза и бяла престилка да изскача бързо зад бара. По телосложение приличаше на Джо Луис. Върху широкото му сплескано лице играеше едва доловима усмивка. Прекоси бързо помещението, разблъска четиримата и се изправи встрани от Херц за време, по-кратко, отколкото очаквах.
Стиснах ръба на масата и се изпънах.
Негърът се обърна учтиво към Херц.
— Не желаем бъркотии тук, господарю. Ако вие и вашите приятели имате да обсъждате някакви дела, уреждайте ги вън.
Херц изви глава към негъра. В очите блеснаха малки червени искри, които придадоха вид на полудял. Видях как раменете му се снишиха леко, после юмрукът му изсвистя и се стовари върху лицето на негъра. Прозвуча издумкване като удар върху тимпан. Негърът се люшна и падна на пода по ръце и колене.
Всичко това стана светкавично. Поставих цялата тежест на тялото си върху масата и я блъснах с всичка сила върху Херц. За момент той загуби равновесие. Ръбът на масата го улучи в таза и той залитна назад, като се блъсна в двама от своите хора. Сега вече ми се отвори малко пространство за действие. Скочих, грабнах стола и го завъртях пред себе си като коса. Така разчистих още пространство за маневриране.
Фултън също се бе надигнал със стол в ръка. Стовари го върху главата на най-близкия от бабаитите на Херц и го простря на пода.