Пристигнах в хотела точно когато часовникът удари два. Дежурният администратор ми хвърли поглед, пълен с порицание. Бях напълно капнал, за да се занимавам с неговите погледи. Влязох в асансьора, достигнах втория етаж и се домъкнах до стаята си. Успях да отключа, натиснах вратата и завъртях електрическия ключ. Картината изтръгна проклятие от устата ми.
Стаята бе обработена по същия начин, както тази на Шепи. Чекмеджетата зееха отворени, дюшеците разкъсани, възглавниците изтърбушени. Вещите ми бяха извадени от куфарите и разхвърляни по пода. Дори нещата на Джек бяха отново преравяни и размятани.
Приближих се бързо до мястото, където бях потулил кибрита. Пръстите ми се плъзнаха под ръба на килима и се засмях. Кибритът беше там. Отворих го, както бях клекнал. Отчупената клечка падна и ми се наложи да ровя сред разпръснатата перушина, за да я намеря.
Ако някой бе търсил този кибрит, бе си отишъл без него. Доброто ми настроение обаче се изпари като дим, когато обърнах клечката — нямаше никакъв номер на нея. Върху останалите клечки също нямаше. Изправих се. Някой беше отнесъл кибрита на Шепи и бе оставил друг — надявал се е, че не съм забелязал числата по клечките на оригиналния.
Отпуснах се върху разровеното легло така изтощен, че забравих да се безпокоя за случилото се.
ГЛАВА СЕДМА
I
Спах до 11,15 на следващия предобед.
Както предишната нощ се обадих на дежурния и му обясних, че не мога да ползувам стаята, той позвънил веднага в полицията. Това доведе Кенди за четвърти път при мен. Не му споменах нищо за кибрита. Оставих го сам да си блъска главата над случилото се. На въпроса му дали липсва нещо отговорих, че доколкото мога да видя, засега нищо не е изчезнало.
Настаниха ме в друга стая, а сержантът и специалистите дактилоскописти останаха да търсят следи. Бях съвсем сигурен, че няма да намерят нищо. С лягането заспах мигновено, както светлината угасва, щом се изключи контактът. Нахлулото през прозореца горещо слънце ме разбуди едва на другия ден.
Телефонирах за кафе и препечени филии, влязох в банята, взех душ, избърсах се и се обтегнах на кревата да чакам закуската. Налагаше се да обмисля много неща. Проучванията ме бяха отвели до няколко пътеки, които трябваше да извървя докрай. Съществуваше ли някаква връзка между „Мъскитиър Клъб“ и училището по керамика на Хаан? Ако е така, дали Джек е работил върху тази връзка? Фигурира ли някъде в случая Маркъс Хаан? Дали Крийди е наел Джек да наблюдава жена му и да не би Шепи да се е натъкнал на нещо твърде отдалечено от пряката му задача? Какво е правил в плажната кабина с момиче като Телма Казънс?
Кафето ми пристигна, преди да съм успял дори да помисля върху отговора на някой от тези въпроси. Докато закусвах, телефонът иззвъня. Беше Ренкин.
— Чух, че снощи си имал посетители?
— Да.
— Някаква представа кои може да са били?
— Ако знаех, бих казал на Кенди. Най-напред огледаха багажа на Шепи, а сега боя.
— Внимавай да не те споходят с някой шиш за лед.
— Каквото има да става, ще става.
— Счетох за добре да попитам и теб. Кенди не е намерил нищо, а и ти нямаш никаква идея, нали?
— В този момент не. Тъкмо напрягам мозъка си. Стигна ли до някакъв резултат, ще ти съобщя.
Настъпи кратка пауза.
— Говорих със свещеника — продължи той. — Хаан не е излъгал. Момичето било точно такова, каквото ни го описа той. Не е излизала с мъже и попът твърди, че не би се свързала никога с непознат мъж. Съвсем сигурен е.
— И все пак се е свързала с Шепи.
— Да. Е, хайде, че ме чака работа. Мъча се да открия следи от шиша за лед.
— Тъкмо това ми беше в ума. Някакви следи от пръсти?
— Не. Такъв шиш можеш да купиш от който и да е железарски магазин. Разпратил съм хора да поразпитат наоколо. Ако стигнем до нещо, ще ти известя.
Благодарих му. В края на краищата предлагаше ми сътрудничество в по-голяма степен, отколкото очаквах. Напомни ми, че следобед трябва да присъствам на предварителното следствие по убийството на Шепи. С това разговора ни се изчерпи.
Приключих закуската, а после се свързах в Сан Франциско с Ела. Запитах как е понесла новината жената на Джек. Причинила и много грижи, но се надявала скоро да се съвземе от шока.
— Днес преди обяд ще получи писмо от мен. Дръж касата заключена, Ела. Бас държа, че съвсем скоро ще започне да обикаля за пари. Довечера и изпращам чек.
Поговорихме и за работата там. Постъпили два случая и търсели моите услуги. И двата изглеждаха интересни и изгодни, но не можеха да ме изкушат.