Выбрать главу

— Аз?! — засмя се той. — Съвсем не.

— Ще ми се да проникна там и да поогледам малко.

— Никаква надежда.

— Е, добре. Ще държа връзка с вас. Ако имате късмет, до ден-два може да ви доставя нещичко за публикуване.

— Ако ще е нещо, отнасящо се до Крийди, трябва да е солиден факт. Нищо друго няма да мине — наведе се над масата си Трой. — Не мога да си позволя съдебен процес за клевета с него. Ще изхвърча от това място.

— Ако ви дам нещо за Крийди, ще бъде само неоспорим факт — обещах му.

Стиснахме си ръцете и го оставих.

Най-после добих чувството, че имам вече някого, на когото мога да разчитам. Тази мисъл ми даваше самочувствие.

ГЛАВА ОСМА

I

Научих от един полицай, че „Мъскитиър Клъб“ се намира на най-горния етаж на хотел „Риц-Плаца“. Този факт ме изненада. Представата ми за клуба беше, че е нещо подобно на палат, разположен в приказно декорирано място.

— Искате да кажете, че е сбор от стаи на върха на хотела? — запитах. — Въобразявах си, че е нещо като Тадж Махал на града.

Полицаят свали шапка, избърса челото си и ме изгледа накриво.

— Тадж? Кой Тадж? — запъна се той. — Какви ми ги разправяш ти бе, тарикат?

— Мислех, че си има собствен терен и е нещо като дворец.

— Мисли си, както искаш, то си е твоя работа, но клубът е чак на двадесет и петия етаж с градина на покрива. Ама какво си се загрижил толкова? Нали няма да ходиш там горе бе арабийо [?]? Нито пък аз ще ида.

Поблагодарих му и седнах зад волана. Помислих известно време и се досетих за Грейвс. Беше ми казал, че някога е работил като хотелски детектив в „Риц-Плаца“. Може би щеше да ми даде съвет как да се промъкна.

Подкарах до най-близката аптека и го повиках по телефона.

— Мога да се възползувам от твоята помощ, ако ми отделиш малко време — помолих го, заслушан в тежкото му дишане в слушалката. — Какво ще кажеш за една среща? Ще пийнем по някоя бира.

— Дадено. В бара на Ал, на Трето авеню.

Стигнах Трето авеню, паркирах колата, намерих бара на Ал и влязох. Беше едно от интимните заведения със сепарета. Избрах крайното до стената, с лице към входа, и седнах. Поръчах бира и помолих бармана за вечерния вестник. Донесе ми бира и вестника. Намерих съобщението за предварителното следствие, придружено от снимка на Ренкин, приличащ малко на Шерлок Холмс в момент, когато е получил куршум в ръката. На задната страница имаше снимка и на Телма Казънс. Заглавието гласеше, че полицията извършва разследвания относно второто мистериозно намушкване в кабините на Бей Бийч.

Докато прегледам вестника, Грейвс пристигна и положи огромното си туловище на стола срещу мен. Предложих му бира и споделих намерението си да насиля вратите на „Мъскитиър Клъб“. Поисках неговия съвет. В погледа му се четеше убеждение, че съм полудял.

— Имаш толкова шансове за влизане там, колкото да се озовеш насила в Белия дом.

— Не го считам чак толкова за невъзможно. Излиза, че клубът се намира на покрива на „Риц-Плаца“. Работил си в хотела и сигурно знаеш разположението на заведението.

Грейвс изгълта жадно половината от бирата, остави чашата на масата и избърса уста с опакото на ръката си.

— Това обстоятелство няма да ти помогне много. Заемат целия най-горен етаж и ползуват два съвсем отделни асансьора. Като влезеш в хола на хотела, преминаваш го и хващаш коридора наляво. В дъното има преграда, охранявана от двама души. Те знаят всичко необходимо за службата си, иначе не биха ги държали там. Ако не те познават, няма да отворят преградата. Всичко е устроено така просто. Ако те знаят като член на клуба, отварят и трябва да се разпишеш в книгата, а после те качват нагоре с един от асансьорите. Какво става по-нататък, не зная, понеже никога не съм бил горе. Тъй като няма да те познаят като член на клуба, по-добре се откажи. Само си губиш времето.

— Клубът си има ресторант, нали?

— Разбира се. Предполагам, че това е най-изискания ресторант в областта. Аз самият не зная. Никога не съм се хранил там. Но каква връзка има тук ресторантът?

— Няма да седнеш да ме убеждаваш, че товарят парчетата месо и кутиите с риба през хола на хотела? Трудно ще ти повярвам.

Той почеса дебелия си нос с бирената чаша.

— Кой ти казва, че това е пътят? За продукти ползуват задния вход, който е и за хотела. Намира се на гърба на сградата и до него се стига по малка алея. Кухните на хотела са на десетия етаж, понеже и ресторантът е там. Не зная каква е системата за доставки на клуба, но съм виждал да качват продукти, а хората, които ги доставят, придружават обикновено стоката си.

Усмихнах му се.

— Надявах се да чуя точно това от теб. Ако отнеса някакъв пакет горе, може да ми се представи известен шанс да поогледам нещичко. Не познаваш ли някого от работещите в ресторанта на клуба, податлив на убеждаване за сътрудничество? Ако се налага, мога да го зарадвам с петдесет долара.