Херц замръзна на мястото си, сякаш се бе ударил в зид. Вторачи се в колта така, като че ли това беше последното нещо, което очакваше да види.
Кордец беше застанал с ръка върху дръжката на вратата и ме фиксираше.
Двамата мускулести бандити стояха неподвижни. Бяха изпечени гангстери и съзнаваха, че не ще се размине без стрелба, ако се нахвърлят отгоре ми.
Кордец дойде до бара и се облегна на него.
— Казах ви да се махате, нали? — изрече той. — Добре, махайте се!
— Отстранете тази маймуна от пътя ми и ще се махна — кимнах с глава към Херц.
В този миг светлината угасна.
Може би това приносът на Гомец към получилата се жива картина. Никога нямаше да узная истината. Чух тропот на бързи стъпки и натиснах спусъка. От дулото се появи оранжево сияние и куршумът разби някакво огледало. Веднага след това вълна от тела ме повали на пода. Ръце търсеха гърлото ми, ръцете ми, китките ми. Бях започнал отново да натискам спусъка, когато пистолетът бе избит от ръката ми. Юмрук, чийто удар изтрещя по-силно от шибане с желязна пръчка, улучи главата ми странично. Обувка се заби в слабините ми и някой падна върху мен. Замахнах слепешком. Ръката ми удари някакво лице и чух приглушен вик. Нещо профуча край ухото ми и произведе глух тътен върху пода. Нечии ръце ме уловиха. Борех се, ритах, проклинах наум. Накрая върху челюстта ми се стовари юмрук и ми се зави свят.
Лампите светнаха отново.
Лежах по гръб, забил поглед в Херц и двамата бандити, надвесени над мен. Единият от тях стискаше в ръка пистолета ми.
Челюстта ме болеше, а главата ми бе готова да се пръсне от напрежение. Изведнъж чух приближаващи стъпки. Кордец се присъедини към щастливата банда. Тясното му лице бе все така безизразно.
Изтеглих се в седящо положение, като подпирах с ръка пронизваната с пареща болка челюст.
— Изхвърлете го на боклука! — нареди Кордец. — И се уверете че няма да се върне пак.
Обърна се и се отдалечи. Тогава видях, че носи обувки с високи токове — друг глупак, горящ от желание да изглежда по-внушителен, отколкото е.
Нито Херц, нито другите двама помръднаха, докато Кордец не изчезна зад вратата. Гомец и Биноуър отдавна бяха освободили сцената от своето присъствие.
Херц протегна ръка към пистолета и онзи му го подаде. Наблюдавах как го плъзна между пръстите си, докато хвана дулото му. През цялото време ме фиксираше втренчено с демонична усмивка върху разкривеното си лице. В този момент бях вече превъзмогнал ефекта от удара му. Обстоятелството, че улови револвера за цевта, говореше, че се готви да удари с него. Мереше къде да стовари тежкия метал. Специалист по тези удари знаеше как да борави. Удря навсякъде с изключение на жизненоважните места. Такива удари изваждат човека от действие за месеци наред. Приложени от гангстер като Херц, те можеха да имат тежки, но не смъртоносни резултати.
Бях служил в областната прокуратура пет години като криминален разузнавач. Ако знаете, че някъде съществува друго място с по-големи гангстери от тези в Сан Франциско, кажете ми, за да се пазя от него. В продължение на тези пет години бях в тесен контакт с бандити като Херц. Докато не успееше да мине зад гърба ми, не се плашех от него.
Накарах го обаче да повярва, че съм ужасен.
Когато замахна, сгърчих се и очите ми изразяваха смъртен страх.
— Остави ме да си изляза — захленчих. — Няма да създавам повече неприятности, само ме пусни да си отида.
Озъбената му усмивка се разшири.
— Ще си отидеш, приятелче — изрече с тих злокобен глас. — И ще си отидеш по начин, угоден на мен.
Предостави ми време да продължавам да се гърча, дори ме остави да се изправя. После се отправи с люшкане към мен. Деформираното му лице бе озарено от демонично доволство, когато замахна с дръжката на колта към главата ми.
Бях претеглил всяко негово движение до стотни от секундата. Точно когато металът трябваше да дойде в контакт с черепа ми, се отместих светкавично. Револверът блесна край ухото ми, а ръката му докосна рамото ми. Това го доведе съвсем близо до мен. Сграбчих реверите на сакото му, приклекнах и го натиснах надолу с цялата си тежест в гърдите. След това го вдигнах. Прелетя над главата ми с грацията на акробат, а после срещна с лице излъскания под. Ударът разклати бутилките по лавиците на бара. Накрая се плъзна по огледалната повърхност и се спря с подвита шия в основата на бара.
Веднага се понесох към единия от бандитите с устрем на наранен бик към матадора. Той се люшна настрани с очи, изпъкнали от страх. Аз обаче не целех него. Това бе лъжлива атака. Целта ми бе приятелят му, изправен до него, съвсем неочакващ удар. Юмрукът ми намери челюстта му — чудесен ъперкът, в който бях вложил тежестта на цялото си тяло. Краката му се отлепиха от пода и плъзнал се по гръб върху гладкото стъкло, завърши разходката си с глава, срещнала стената с мек, приятно звучащ тътен. За известно време щеше да остане извън възможността за каквито и да било действия.