Обърнах се и закрачих по коридора. Достигнах завесата, дръпнах я и стъпих оттатък, като се стараех да изглеждам объркан и виновен, каквото бе и поведението на Донаг. Червенокосата бе заета с ноктите си — не ме погледна дори. Влязох в голямата зала. Туристите бяха приключили пилеенето на пари и се изтегляха към изхода, стиснали здраво пакетите си. Прилепих се отново към тях, а вън се качих бързо в колата си и офейках.
Насочих се към „Франклин Армз“. Пристигнах, взех чантата на Марго, поставих кибрита вътре и влязох в хола на блока. Помолих дежурния да съобщи на Марго, че я чакам. След миг предаде отговора и — до пет минути да се намерим в бара. Човекът ме насочи към него, влязох и заех ъглова маса.
Марго се появи едва след десет минути. Часът беше 12,15. Барът бе почти пълен, но близо до моята маса нямаше никой. Отправи се към мен. Облеклото и се състоеше от бански костюм, къса плажна дреха върху него и сандали. Косата си бе привързала на тила с червена панделка, а на ръката и висеше голяма плажна чанта. Мъжете извиха глави и зяпнаха в нея — аз също. Станах и и поднесох стол.
— Не мога да остана повече от десет минути, Лю — усмихна се тя. — Поканена съм за обяд чак на другия край на града.
Попитах я какво ще пие. Пожела джин. Поръчах и за себе си.
— Очарователна си — казах, щом келнерът се отдалечи. — Сигурно ти е омръзнало да слушаш подобни слова.
— Зависи кой ги казва — засмя се тя. — Донесе ли чантата ми?
Бях я скрил на стола до себе си и я измъкнах.
— Ще потърся възнаграждението си за нея по-късно.
Очите и светнаха.
— Ще го заплатя с най-голямо удоволствие. Благодаря ти, Лю. Ужасно съм небрежна към вещите си — и като я взе, започна да я напъхва в плажната си чанта.
— Почакай малко. По-добре провери дали не липсва нещо.
— Какво би могло да липсва? — погледна ме учудено.
В тъмновиолетовите и очи имаше израз на неподправена искреност и това ме зарадва.
— Марго, в чантата ти има един кибрит, който ме интересува живо.
— Наистина ли? — изглеждаше изненадана. — Кибрит? Защо ще те интересува? – и извади кибрита. — Този ли?
— Да. Откъде си го взела?
— Нямам никаква представа. Не знаех дори, че го имам. Защо, Лю? Защо проявяваш такъв голям интерес към него?
— Имам доказателства, че именно този кибрит беше в багажа на Шепи. По-късно някой обърна стаята ми наопаки, намери го и постави друг на негово място. Сега изведнъж той се оказва в твоята чанта.
— Съвсем ли си сигурен, че е същият кибрит? В клуба съм виждала стотици като него.
— Погледни. На гърба на клечките са отпечатани числа, същите, каквито бяха по клечките от кибрита на Шепи.
Отвори кибрита, погледна клечките и се намръщи
— Странно, нали? Може би всички кибрити там имат такива числа?
— Не, останалите нямат. Проверих. Откъде е попаднал този кибрит у теб?
— Трябва да съм го прибрала снощи от клуба. Вечерях там — и челото и се намръщи в усилие да си спомни. — Да, така беше. Бях забравила запалката си. Никога не ползувам кибрит, освен ако ми няма запалката. Вероятно съм го взела от някоя табличка, например тази до гардеробиера.
Поклатих глава категорично.
— Не си го взела оттам. Кибритът е специален, Марго. Извършено е убийство заради него. Не е възможно такъв кибрит да се търкаля в някаква табличка.
Беше започнала да се безпокои.
— Не зная тогава. Може да съм помолила някого за огън и той да ми го е дал?
— Не мога да допусна това. С кого вечеря?
— Бяхме компания — аз и още петима. Бриджит и Трисби, човек на име Донаг, Хари Лукас, с когото понякога играя тенис, и Дорис Литъл, моя приятелка.
— Всеки един от тях може съвсем несъзнателно да е оставил кибрита на масата и ти да си го прибрала, как мислиш?
— Сигурно си прав, но не мога да си спомня как съм го направила. Разбира се, човек може да извърши такова нещо, без да участва съзнанието му.
— И тази хипотеза ми се струва малко вероятна. Този кибрит струва много пари. Не мога да допусна някой току-тъй да го остави на масата и ти да го вземеш.
— Който го е оставил, може да е мислил, че е обикновен кибрит. Келнерите оставят такива по няколко на маса.
— Възможно е. Така да е, но кибритът ми трябва, Марго. Искам да го покажа на лейтенант Ренкин.