— Е, ако ти не искаш, на мен пък ми се пие.
Заковах се на мястото си.
— За Бога, Жак, не започвай да пиеш сега — прозвуча женски глас. — Искам да ти говоря.
— Точно това е причината, мила, да се нуждая от питие. Как можеш да си представиш да седя тук да те слушам, без да си пийвам. Имай малко разум, моля те.
— Ти си свиня, Жак!
Беше грозно да се слуша тонът и. Пристъпих тихо по горещата веранда и спрях точно до френската врата.
— Допускам, че мога да бъда наричан така, мое малко животно, но това не бива да те безпокои — прозвуча леко мъжкият глас. — Все пак засега трябва да се съгласиш, че си ползувана от свиня, сигурна работа, а?
Свистенето на сифон ми подсказа, че той си приготвя напитката. Придвижих се още няколко сантиметра и така получих възможност да огледам стаята. Оттук изглеждаше доста голяма. Подът бе покрит със светлосин килим, а мебелите бяха от светъл дъб. Бе осеяна с кресла и две огромни канапета. В едно от креслата седеше жена на около тридесет и шест-седем години. Косата и бе боядисана в кайсиен цвят и бе красива в смисъла на кинозвездите — без каквато и да е одухотвореност в чертите. Облеклото и се състоеше от бикини и по този начин устройваше експозиция на огромна част от слънчево обгорена плът, започнала някак да омеква и да губи приятната си еластичност от времето на младостта. Беше добре сложена, но това тяло не би ме накарало да погледна повторно към него — преди десетина години може би, но не и сега. На краката си имаше отворени сандали, откриващи нокти, боядисани в сребристо. На ушите и висяха бели коралови обици, а също такъв гердан красеше обгорялата и шия. Не трябваше да напрягам много мозъка си, за да се досетя коя е. Веднага я разпознах. Можеше да бъде само Бриджит Крийди, бившата киноактриса и настояща съпруга на Лий Крийди.
Жак Трисби също се придвижи в полезрението ми. Представляваше тъкмо това, което очаквах да бъде. Едър, омайващ жените бик, обгорял плътно от слънцето, с тъмна къдрава коса, светли очи, тънки мустачки и красиво лице. Облеклото му се състоеше от бяла фланелка, тъмночервени гащета и сандали. В дясната си ръка държеше висока чаша за уиски, между пълните му чувствени устни гореше цигара.
— Къде беше миналата нощ, Жак? — отправи тя въпроса с изпънати черти на лицето, което изразяваше грозна враждебност.
— Мило мое животно, колко пъти още да ти повтарям? Казах ти вече. Бях си тук и гледах бокс по телевизията.
— Чаках те в клуба два часа.
— Зная. Каза ми го най-малко пет пъти. Заявих ти, че много съжалявам. Искаш да посипя главата си с пепел ли? Не можахме да се уточним и просто забравих.
— Бяхме се уточнили, Жак. Телефонирах ти и ми каза, че ще бъдеш там.
Той отпи от чашата си и я остави на масичката.
— Да, права си. Телефонира ми и все пак забравих. Още съжалявам за това — и се прозина с ръка върху устата. — Необходимо ли е отново и отново да повтаряме едни и същи приказки.
— Не си гледал бокс, Жак. Обаждах се повторно по телефона, но никой не отговори.
— Не винаги отговарям на телефонните позвънявания, Бриджит, скъпа. Толкова е лесно за всеки досаден човек да ме ме закачи на телефона. Чух позвъняване, но не се обадих.
Ноздрите и се разшириха яростно.
— Така значи, аз съм досаден човек?
— Е, не е нужно да правиш веднага такъв извод — усмихна се той. — Знаеш талкова добре, колкото и аз, че който и да е досадник може да те накара да висиш с часове на телефона.
— Това все още не е отговор на въпроса ми.
Той я изучаваше, като върху лицето му бе фиксирана нещо неозначаваща усмивка.
— Ставаш досадна, скъпа. Казах ти какво се случи миналата нощ. Бях тук и гледах бокса. Чух телефона да звъни, но не му обърнах внимание. Когато предаването завърши, си легнах. Просто съм забравил нашата уговорка, за което толкова много, много, много съжалявам.
Както се бе полуизлегнала, тя изведнъж се изправи в креслото. Очите и тъмнееха.
— Лъжеш! Не беше вкъщи. Дойдох тук и намерих всичко потънало в мрак, а колата ти я нямаше в гаража. Как смееш да ме лъжеш?! Какво си правил снощи?
Заучената усмивка внезапно изчезна и лицето му стана мрачно. Не беше повече красив женкар. Светското му лустро изведнъж се смъкна и разкри прикривания безскрупулен мръсен тип.
— Така, идвала си тук значи. В какво жалко същество се превръщаш, мое животинче! Най-напред нае частен детектив да ме следи, а после, когато той бе убит, ти самата започна да ме шпионираш. Дойде ми вече до гуша! Стига толкова! Повръща ми се от всичко това, не разбра ли?