Тя постави сребристо боядисаните нокти на пръстите си върху голото коляно и натисна. Тънките дълги пръсти сега приличаха на нокти на граблива птица.
— Коя беше жената?
Той довърши уискито и смачка цигарата в пепелника.
— Това е всичко за днес, предполагам? Аз имам работа и не ме интересува, че ти нямаш какво да правиш. Нека спрем, а?
— Марго ли беше? — Омразата в гласа и бе страшна. — Започна ли пак с нея?
— Марго е по-хубава от теб и поне десет години по-млада, но от това не следва, че тя значи нещо за мен. Между нас казано, сега вече намирам жените Крийди за евтина пазарска стока. — Презрителната му усмивка се разшири. - Ако трябва да се каже истината, и двете сте свръхсексуални, лесни за обладаване и пълни досадници. Сега, ако нямаш нещо против, можеш ли да се разкараш оттук, животно? Имам уговорен обяд.
— Марго беше, нали? Все още е влюбена в теб, нали? Решила е да те отнеме от мен? — Гласът на Бриджит трепереше.
— Слушай, стига сцени! — и той се изгуби от погледа ми. Чух да отваря тапата на бутилка и гласа му: — Хайде, моля те, върви си сега, Бриджит, а?
— Няма да си отида, докато не разбера коя е жената, с която си бил снощи!
— Добре. Ако е необходимо да знаеш, беше малка блондинка, много мила и млада, и свежа. Намерих я на стъргалото и се случи да е самотна. Би трябвало да знаеш отсега нататък, Бриджит, че самотните жени винаги са ме привличали непреодолимо. — Той се появи отново пред погледа ми с пълна чаша в ръка, като лустрото пак бе заело мястото си върху лицето му. — И така, трябваше да я утешавам с топлотата на цялото си сърце и бях приятно изненадан от нейния ентусиазиран отговор.
— Ти, мръсна свиня! — Гласът на Бриджит хриптеше. Лицето и мигновено се покри с петна, сякаш бе щипана, и святкащите и очи потънаха в орбитите си. – Лъжеш! Марго е била!
— Е, ако ти не искаш да си отиваш, аз трябва да тръгвам — усмихваше се той. — Никой не бива да ме вини, че изхвърлям бившите метреси от къщата си, животинче. Чувствай се като у дома си. Само да не изпиеш всичкото ми уиски. Надявам се, че когато се върна, теб вече няма да те има.
— Значи се разделяме завинаги, така ли?
— Скъпа моя, ти наистина си голям ум. Та нали точно това набивам не-прекъснато в главата ти през последните десет минути и ти едва сега го схвана. Да, Бриджит, разделяме се завинаги. Преживяхме заедно достатъчно удоволствия, а сега е време всеки да тръгне по свой път.
Тя се отпусна назад в креслото. Видът и съвсем не бе приятен. През последните няколко минути, изглежда, беше много остаряла. Нейната почти пълна голота сега никак не бе на място и я състаряваше още повече.
— Добре, щом като ще се разделяме, Жак, редно би било да уредиш дълговете си. — Гласът и беше студен и равен. — Не си забравил, че ми дължиш пари, нали? Тринадесет хиляди долара, ако искаш да бъдем точни.
Усмивката му се разшири.
— Толкова много? — и той вдигна чашата, загледа се в нея с въпросително извити вежди и отпи малко уиски. — Предполагам, че си записвала всички сметки в подвързана с кожена обвивка счетоводна книга?
— Държала съм сметка и искам парите си.
— Вярвам, че си го правила. Старият ти съпруг не е свръхвеликодушен, нали? Боя се, че ще трябва да почакаш за парите си. Нямам тридесет хиляди, дори нищо подобно на тях. Я гледай ти, та то струвало доста да те развежда човек нагоре-надолу и да плаща удоволствията ти! Ще ти ги върна, когато мога, но трябва да вбиеш в главата си нерадостната истина, че това ще бъде дълго, много дълго чакане.
— Искам ги сега! — настоя почти беззвучно тя.
— Толкова съжалявам! Е, трябва да вървя. Да те изпратя ли до колата?
— Казах, че искам парите си сега! — повиши тя тон.
— Е, разбира се, ако настояваш, ще трябва да ме съдиш — усмивката му се разширяваше все повече. — Съвсем съм сигурен, че съпругът ти ще се посъветва как най-добре да уредиш това. Естествено, ще те напусне, когато разбере колко много пари си ми дала. В края на краищата той е достатъчно интелигентен, за да схване, че човек като мен не би получил пари, ако не е дал нещо в замяна. Но не се тревожи, мое хубаво животинче. Възможно е той да ти е омръзнал толкова, колкото ти на мен.
Изучаваше го втренчено в един много дълъг миг. По лицето и бе изписан израз, който започна да ме тревожи, но, изглежда, Трисби не го забелязваше.
— Струва ми се, че не си достоен да живееш — изрече накрая тя. — Трябва да съм била умопобъркана, за да имам нещо общо с теб.
— Аз не бих употребил такива тежки думи. Ти беше неудовлетворена жена и аз задоволих твоите нужди. То е нещо, за което е трябвало да знаеш, че ще плащаш. Изживяхме заедно доста радости и сега е време да се разделяме. Бъди коректна, Бриджит, и не прави раздялата ни неприятна. Има още толкова момчета, дори по-хубави от мен, все така едри и силни. Никак няма да ти е трудно да намериш някого да ме замести. Представи си колко радости би изживяла чрез едно ново влюбване. Не успях никога да те задоволя така, както ти го разбираше, нали? Но хич да не те е еня, ще забравиш всичко, свързано с мен.