През цялото време го гледаше вцепенена, после посегна и взе голямата си плажна чанта, подобна на тази на Марго. Отвори я и започна да рови из нея по начин, напомнящ ровенето на Марго.
Трисби я наблюдаваше с високо вдигнати вежди и с дежурната си усмивка, разлята по цялото му лице.
Тя вдигна глава с ръка все още в чантата.
— Наистина ли мислиш всичко, което каза, Жак? Наистина ли всичко между нас е свършено?
Той прекара пръсти през косата си с изражение на човек, загубил търпение.
— Да. — Гласът му внезапно бе станал груб. — Колко пъти искаш да ти го повтарям?
— Дори никога няма да се срещнем? — все още го наблюдаваше със святкащи очи тя.
— Добре, ако го искаш по този начин, слушай! — и той са наклони към нея с гневен поглед. — Обирай си крушите оттук, по дяволите! До смърт ми омръзна дори да те гледам! Измитай се веднага или ще те изхвърля!
Усмивката и представляваше само диво блестящи зъби — смразяваща кръвта гримаса.
— Ще те убия, Жак — изсъска тихо тя. — Ако аз не мога да те имам, и никоя друга няма да те има!
И като измъкна от чантата си 38-калибров пистолет, насочи го в него.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
I
Изведнъж на верандата стана много тихо и слънцето ми се стори безмилостно изгарящо. Някъде отдалеч чувах шума на вълните, плискащи се в брега — ромон, който звучеше като бучене наоколо ми.
В просторния хол настъпи същата тягостна тишина. Съзрях Трисби застанал неподвижно, с изпъкнали от ужас очи, приковани в револвера. Усмивката бледнееше по лицето му.
Бриджит се изправи бавно. Изглеждаше твърде нелепо с оръжие в ръка и в нищожните части от бикините, едва прикриващи голотата и. Лицето и бе придобило цвета на мрамор, а кожата и бе станала петниста. Пръстът и се присвиваше върху спусъка.
— Да, Жак — произнесе тя меко. — Ще те убия. Достатъчно страдах от теб. Сега е твой ред да споделиш част от ада, в който ме беше напъхал.
— Не бъди луда, глупачке! — Трисби изговаряше всяка дума бавно и задъхано. — Махни тази играчка! Няма да стигнеш далеч. Ще те арестуват. Кой не знае, че съм твой любовник? Първият човек, появил се в съзнанието им, ще бъдеш ти.
— Допускаш ли, че давам пет пари за това? Мислиш ли, че ще искам да живея, след като те убия, Жак? О, не! След като застрелям теб, ще пусна един куршум и на себе си. Ето как разбирам нещата аз. Не се страхувам да умра, а ти трепериш.
Той прекара език през устните си.
— Махни този пистолет, Бриджит, и да поговорим. Може би реагираш прекалено шумно и неразумно. Все ще съберем двата края. Шегувах се само, когато казах?
— Ти, мизерен, разкапан подлец — каза с презрение тя. — Допусках да заговориш точно така, когато те притисна в ъгъла. Вече е късно. Останала ми е толкова милост към теб, колкото ти имаше за мен.
Той започна да отстъпва съвсем бавно. Очите му щяха да изскочат от орбитите, лицето му започна да се облива в пот. Тя го следваше също така бавно, дебнейки го из големия хол.
Съвсем тихо прекрачих през френската врата. Трисби ме видя веднага1 тъй като с лице към мен. Вдигна ръце и се полуобърна. Тя беше с гръб към мен. Успях да забележа, че е ужасен да не я изплаша и да стреля. Скочих напред, като нанесох с длан удар върху китката и. Така насочих револвера ниско надолу.
Револверът изтрещя така, че разтресе прозорците, а куршумът направи хубава дупка м килима. Извих китката и, като я завъртях в кръг, и измъкнах оръжието от ръката и. Зелените и очи бяха широко отворени. В един безкраен миг тя се втренчи в мен с източено, ужасено лице. След това отстъпи встрани, грабна чантата си и изтича на верандата.
Трисби се отпусна като покосен на канапето, прихлупил с ръце лицето си.
Поставих револвера на една от масичките, извадих носна кърпа и изтрих лицето и ръцете си.
Трясъкът от мотора на потегляща кола избоботи като гръм в тишината на хола.
Дълго време не продумах нищо. Стоях и наблюдавах жалката картина, която представляваше Трисби.
— Съмнявам се дали изобщо искаше да ви убие — казах меко накрая. — Вероятно искаше да продупчи крака ви.
Направи върховно усилие да дойде на себе си и внезапно се изправи. Устните му трепереха, очите му бяха все още замъглени от страх.
— Тая проклета неврастеничка! Как, по дяволите, успя да измъкне това желязо?