— Твърде често този начин е единственият за жената да уреди сметките си — обясних му. — Всеки ден по белия свят мъже биват застрелвани от жени, които не могат да се примирят с дадена ситуация. Трябваше да помислите за това, преди да решите да я изритате.
Той се изблещи насреща ми.
— Кой сте вие и откъде изникнахте? — постави настойчиво въпроса си.
Измъкнах една от картичките си и му я подадох. Заби поглед в нея, но не я пое. Бях убеден, че не искаше да забележа колко силно трепери ръката му.
— О, проклятие! — извика, след като прочете картичката. — Агенция „Стар“? та това е агенцията, от която човекът? — и спря внезапно, като се отдръпна от мен с ужасено и объркано изражение.
— Точно така, Шепи беше мой партньор.
— И вас ли е наела да ме следите? — запита, без да ме погледне.
— Не. Случайно се оказах тук. Исках само да поговоря с вас.
Извади носна кърпа и попи потта по лицето си, а после отиде с чашата си до бара.
— Ще пийнете ли?
— Благодаря, мисля, че да.
Изгълта остатъка от чашата си, наля прилична доза в две чаши, донесе ги до масичката и се отпусна в креслото. Взе цигара от една абаносова кутия, запали я и пое дълбоко в гърдите си дим.
— За момент ме накара да се разтреперя. Видяхте ли изражението в очите и? Наистина имаше намерение да ме убие — и той отпи голяма глътка уиски. — Ако вие не бяхте влезли ? — и не довърши мисълта си, а направи гримаса.
— О, не зная. Сигурно е искала само да ви изплаши — въпреки че за мен бе явно намерението и да го убие. — Изглежда, водите живот, пълен с преживявания?
Усмихна се интимно.
— Това ми е за урок. Никакви неврастенички на средна възраст! Ще търся само млади оттук нататък. Те не приемат нещата толкова навътре — и се наведе втренчено над револвера върху масичката. — Как мислите? По какъв начин в ръцете и се оказа тази играчка?
— Днес всеки може да се сдобие с оръжие. — Взех пистолета и го мушнах в задния си джоб. — Наистина ли е наела Шепи, за да ви следи?
Внезапно лицето му се вкамени като маска.
— Не бих могъл да зная. Не би ми се сторило невероятно, ако наеме цяла банда детективи да ме следят. Считаше ме за свое специално притежание.
— Доста скъпо притежание, ако наистина и дължите тринадесет хиляди долара.
Присви пренебрежително широките си рамене.
— Тя е луда. Не съм взимал пари на заем от нея. Трябва обаче да призная, че през последните шест месеца, докато бяхме заедно, това все и струва нещичко, но ги харчех заради нея. Което съвсем не означава, че съм и длъжник, нали?
— Обвинихте я, че е наела частен детектив да ви следи. Беше Шепи, нали?
— Така ли съм казал? Заявявам ви, че не зная кой е бил.
— Ако се тревожите, че ще ви забъркам с полицията, можете да бъдете спокоен. Провеждам свое собствено разследване. Кажете ми само каквото ме интересува и ще го запазя далеч от полицията.
Замисли се продължително.
— Какво искате да знаете? — завърши мисленето си с въпрос.
— Беше ли нает Шепи от мисис Крийди, за да ви следи?
Поколеба се известно време.
— Нали това няма да ме хвърли в лапите на ченгетата?
— Не.
— Е, добре. Така е. Тя го знае.
— Защо?
— Защото си въобразяваше, че имам нещо с нейната заварена дъщеря.
— А имате ли?
— Господи, не! Имах достатъчно преди един месец.
Отпих от чашата си и запалих цигара.
— Тогава, кое е момичето, с което сте се заловили сега? — впих поглед в лицето му.
Ухили се глупашки. Бе надживял вече нервния си шок, а и уискито казваше думата си и го замайваше.
— Може да се каже, ей така, просто едно момиче.
— Шепи узна ли за това?
Трисби кимна утвърдително.
— Да. Съобщи на Бриджит и тя се опита да всели страх божи в нея.
— И успя ли?
— Може и да е успяла. Не видях момичето повече.
— Какво се случи после?
— Допуснах отново Бриджит да сложи халка на носа ми и да ме развежда наоколо. Преди две нощи обаче реших, че ми е дошло до гуша от нея, а останалото знаете.
Имах чувството, че излага само половината от истината — в никакъв случай цялата.
— Това е много важно, Трисби. Момичето, следено от Шепи, Телма Казънс ли беше?
Видях как очите му трепнаха. Изненадата от думите ми сякаш го прободе.
— Слушай, брат. Не ми се ще да вия в полицията. Казах ти, просто едно момиче.
— Трябва да постъпвате по-разумно. Казахте вече твърде много. Телма Казънс ли беше?
— Добре, добре, тя беше — изрече припряно той. — Сега щастлив ли си?
Изгледах го от упор, чувствах се леко възбуден. Най-сетне наистина достигнах донякъде.
— Според това, което ми е известно, тя никога не е ходила с мъже.