— Е, благодаря ви за стола — усмихнах се широко и дружелюбно. — Беше приятно да дишам един и същ въздух с вас. Също така бе истинско удоволствие да наблюдавам сръчността ви на пишещата машина. Кажете на мисис К., че винаги, когато пожелае да говори с мен, може да ме намери в бунгалото при Ароу Пойнт — и се отправих към вратата. Надявах се по този начин да пробудя известна активност. Така и стана.
— Мистър Брендън?
Спрях, обърнах се и я погледнах, усмихнат въпросително.
— Да?
— Мисля, че мисис Крийди ще ви приеме точно сега. Моля ви, нека я попитам.
Изглеждаше смутена и разтревожена. Въпреки очилата без рамка тя бе хубаво същество и не исках да я виждам нещастна.
— Разбира се, попитайте — и погледнах часовника си. — Излизам оттук точно след две минути, затова побързайте.
Момичето напусна бързешком стаята. След двадесет и пет секунди по моя часовник се появи отново, като задържа вратата отворена пред мен.
— Заповядайте, мисис Крийди ще ви приеме веднага.
Минавайки край нея, намигнах и кратко. Може да е било въображение, но ми се стори, че миглите и трепнаха в отговор.
Бриджит Крийди стоеше до огромен прозорец, обърнат към залива и откриващ поглед към градината с рози. Беше облечена в бледозелена блуза и жълт панталон. Фигурата и бе подходяща за панталони и тя знаеше това.
Обърна се бавно по начин, изучаван в Холивуд, и ми отправи грижливо подбран студен поглед. Това беше кадър 234 от сърцераздирателен филм, режисиран от Сесил Б. Де Мил, гарниран с отрупаната стая, лехите от рози, надничащи през прозореца, и угасваща актриса, печелила в миналото награди „Оскар“ и считаща себе си все още за звезда, но вероятно се мамеше.
— Искали сте да ме видите? — изви вежди тя, без да снема поглед от запретнатите ми ръкави. — Да нямате някаква грешка?
Пристъпих до едно от креслата и седнах. Неврастеничните жени ми бяха поомръзнали. Имал съм вземане-даване с такива в миналото. Този следобед ми липсваше всякаква симпатия към тях и това се отнасяше най-вече за мисис Крийди.
— Не съм ви поканила да сядате — поизпъна се тя и ми отправи стандартен холивудски смразяващ поглед.
— Зная че не сте, но съм изморен. Преживях толкова много вълнения в един ден, а те винаги ме докарват до състояние на умора. Донесох ви револвера — и извадих 38-калибровия колт, снех барабана му, изсипах патроните в шепата си, поставих го обратно на мястото му и и го предложих.
Поколеба се за миг, но го взе.
— Предполагам, че искате пари? — Очите и ме фиксираха презрително.
— Ами струва ми се, че нямате какво друго да ми предложите, нали? — ухилих и се.
Това наистина я вбеси, както и целех. Бях доволен, че изпразних револвера, иначе в същия миг щях вече да бъда труп.
— Как се осмелявате да ми говорите така?! — Слюнки хвърчаха из устата и. — Ако мислите, че можете да ме изнудвате? — Естествено, че мога — прекъснах я. — Престанете да се правите на дете и престанете да се държите, като че ли сте спечелили наградата „Оскар-1984“. Седнете и ме изслушайте.
Така се бе облещила насреща ми, сякаш не вярваше на ушите си.
— Моят съпруг? — започна тя, но я отрязах изкъсо с енергично помахване с ръка.
— Не подхвърляйте мъжа си в лицето ми. При все че той е най-главният в този град, едва ли би могъл да предотврати отпечатването на тази мръсна история в „Сан Рафаел Кориир“.
Това я поохлади. Постави револвера на масичката, придвижи се до по-отдалечено кресло и седна.
— Какво по-точно искате да кажете с тази заплаха? — В гласа и звучаха стоманени нотки.
— Знаете какво. Ако днес не се случи да бъда там, където бях, Трисби сега щеше да е мъртъв или най-малко в болница. Опит за убийство от страна на съпругата на Крийди, щяха да гласят заглавията на всеки вестник в щата.
— Не биха посмели да отпечатат такова нещо! — изсъска тя гневно.
— Не бъдете толкова сигурна.
Успя да превъзмогне гнева си и ме загледа продължително.
— Е, добре, колко искате?
— Аз не съм някой от вашите любовници, мисис Крийди, та да търся пари. Нужни са ми някои сведения.
— Какви сведения? — и очите и се присвиха.
— Разбрах, че сте наели моя партньор да следи Трисби?
Смрази се с извити пръсти и нокти, готови да се забият в коляното и.
— Ако Жак ви е казал това, лъже. Не съм правила нищо подобно.
— Той твърди, че сте.
— Винаги е бил лъжец! — извика разгорещено тя. — Лъжа! Не съм наемала никого да го следи!
— Наемали ли сте Шепи да следи някого?
— Не!
— Знаехте ли, че Трисби се увърта около момиче на име Телма Казънс?
Устата и се присви, а погледът и отскочи встрани.
— Не.
— Потърсихте ли Телма Казънс и предупредихте ли я да се държи настрана от Трисби?