— Не. Никога не съм чувала за тази жена!
— Не можете да ме баламосвате. Вчера бе намерена убита. Новината беше известена чрез вестниците заедно със снимката и.
— Казвам ви, че нито съм я виждала, нито съм я чувала!
И можех почти да чуя как бие сърцето и, като ми хвърляше унищожителен поглед, пълен с омраза.
Впих очи в нея и тя посрещна погледа ми твърдо. Виждах ясно, че съм изправен пред стена от съпротива, и не можех да я пробия. Притежаваше здрави нерви и сигурно бе съобразила, че нямам други доказателства освен думите на Трисби.
— Вярвам, че нямате нищо против да съобщя казаното ми от Трисби на лейтенант Ренкин? Ако не сте наемали Шепи и не знаете нищо за момичето, няма за какво да се тревожите.
Миглите и трепнаха и за миг допуснах, че е готова да изгуби самообладание, но в следващия момент тя изсъска:
— Можете да му казвате каквото обичате, но ви предупреждавам: ако започнете да ми създавате неприятности, ще ви съдя, докато сте жив, и не си въобразявайте, че не ще успея. Не желая да слушам повече тези глупости, затова, моля ви, вън!
Пуснах в ход последния си коз. Извадих кибрита.
— Тази вещ ваша ли е, мисис Крийди?
Наблюдавах я изкъсо, но не показа никакъв белег на изненада или напрегнатост, както това се бе случило с Трисби.
— Не зная какво значи това.
— Мислех, че ви принадлежи. Искате ли го?
Погледна ме така, сякаш ме смяташе за луд.
— Мисля че е по-добре сега да си вървите.
Изправи се, отиде до кордона на звънеца и го дръпна.
Появи се секретарката. Стъклата на очилата и святкаха, докато държеше отворената врата пред мен.
— Вероятно пак ще се срещнем, мисис Крийди.
Обърна ми гърба си.
Преминах в другата стая. Секретарката, затворила вратата, ме гледаше втренчено.
— Май не успях да взема ума на вашата лейди, как мислите?
Отиде до другата врата и я отвори.
— Ако обичате, все по коридора, моля. Хилтън ще ви покаже пътя навън.
— Благодаря ви — после спрях, загледан в нея. — Необходимо ли е да носите очилата?
Изчерви се и отстъпи крачка назад.
— Защо, не. Аз? аз?
— Ако съм на ваше място, бих ги захвърлил. Издигат телена мрежа около вашата личност, а това е жалко.
Оставих я зяпнала след мен, преминах коридора и отворих вратата на другия му край. Хилтън бе седнал и ме очакваше. Изправи се като стар щъркел, излитащ от гнездо.
— Мистър Крийди пита за вас, мистър Брендън.
— Пита за мен?! Сигурен ли сте?
— Да, мистър Брендън.
— Каза ли ви какво иска?
— Не, мистър Брендън. Нареди ми да ви помоля да го посетите, когато приключите разговора си с мисис Крийди.
— Направо ли да влизам, или ще има да чакам пет часа?
— Разбрах, че мистър Крийди ви очаква веднага.
— Е, тук трябва да има нещо наопаки. Да вървим тогава.
Поехме познатия път през коридори и чакални, докато се изправихме пред тежката, от полиран махагон врата. Хилтън почука и натисна дръжката.
— Мистър Брендън, сър — оповести той и застана встрани.
Тръгнах по двадесетметровото изпитание до бюрото на Крийди.
Той седеше зад него и изтриваше очилата си. Не ме изпусна от поглед през целия път. Лицето му бе безизразно като каменна стена. Ако не бяха движещите се пръсти, щеше да е безжизнен като великия сфинкс — и почти така изразителен.
Достигнах бюрото и му отправих нищо неозначаваща усмивка, целеща да му покаже, че неговите дребни демонстрации не могат да ми направят никакво впечатление. По-нататък, без някой да ме покани, се отпуснах в едно близко кресло и зачаках.
Завърши лъскането на очилата си, изследва ги внимателно и ги постави на мястото им, изгледа ме през тях, а накрая ги бутна върху челото си.
— Какво правите в моя дом, мистър Брандън? — прозвуча мекият му глас.
— Провеждам социално посещение от куртоазия.
— Към кого?
— Не искам да ви ядосвам, мистър Крийди, но наистина не считам, че това е ваша работа.
Присви устни. Не допусках някой някога да е говорил така с него.
— Не посетихте ли моята съпруга?
— Би трябвало да ви попитам дали винаги се интересувате толкова от нея. Това ли е всичко, заради което искахте да ме видите? Ако е така, трябва да бързам да си вървя. Необходимо ми е да си изкарвам прехраната, а времето не чака.
Погледът му се задържа върху мен няколко секунди. След това взе нож за рязане на пликове и го загледа така, сякаш никога в живота си не беше го виждал.
— Направих няколко запитвания относно вашата агенция — започна той, без да ме поглежда. — Научих, че сте добре обезпечен, че развивате добре печелещо малко предприятие и че вашият актив е три хиляди долара.