— Не! — изкрещя тя, удряйки юмруци един о друг. — Нямаше нищо подобно. Той ме нападна…
— И си имала подръка в кабината готов шиш за лед? Планирала си всичко предварително, Марго.
— Не съм! Трябва да ми повярваш!
— А защо отиде в хотела му толкова майсторски дегизирана? Черната перука, огромните тъмни очила и целия камуфлаж, зад който се чувстваше скрита, когато го примами в плажната кабина. Трябваше да си сигурна, че никой в хотела няма да те познае, ако те види повторно. Хотелският детектив беше достатъчно прозорлив да види истината под дегизацията ти, но аз се оказах глупак и не се вслушах в думите му. Понеже мамеше Бриджит, Шепи е възприел лесно твоя камуфлаж. Достатъчно е било да му кажеш, че в никакъв случай Бриджит не трябва да ви види заедно, за да приеме с готовност перуката ти. Между другото сигурно и на него си хвърляла същите подканващи погледи, както и на мен? Не е давал пет пари за цвета на косата ти, щом като си се държала добре след отправяните покани. Съблазни го в кабината и го уби. Когато си разбрала, че кибритът не е у него, взела си от дрехите му ключа на хотелската стая и си я обърнала наопаки, но не си го намерила.
Скръсти ръце на гърдите си и потрепера.
— Не искам да слушам повече! Това не е вярно!
— Разбира се, че е вярно. Ще ти кажа и още нещо. Разкрила си, че Трисби се увърта около Телма Казънс. Започнала си да му дотягаш, разбрала си, че невинна девойка като Телма би го освежила. Знаела си, че полицията ще търси момичето, с което Шепи е бил видян. Съзряла си възможността наведнъж да объркаш диренето и да се отървеш от съперницата. Посещавала си редовно заведението на Хаан за опиатите си и положително си познавала Телма. Навярно не е било трудно да я склониш да излезете заедно да поплувате. Вероятно си й обяснила, че искаш да поприказвате за Трисби. Отвела си я до кабината, където уби Шепи. Полицията бе затворила мястото, така че двете сте били сами. Намушкала си я и си я оставила да умре. Разполагала си с време само да се прибереш и преоблечеш, преди да те посетя аз. Ти прикри умело страха си, Марго, но когато си отидох, си започнала да се питаш колко и какво зная. И така, реши да ми се обадиш и ме уведомиш, че Шепи не е посещавал „Мъскитиър Клъб“. Като най-голям глупак аз ти разказах за кибрита. Ти нахлу в стаята ми, намери кибрита и бе достатъчно съобразителна да го подмениш с един от обикновените, с надеждата да не открия разликата.
Тя разтърси диво главата си.
— Не, Лю… грешиш! Кълна се, че не…
— Трисби е знаел, че взимаш наркотици. Знаел е също, че имаш мотиви да се отървеш от Телма. Разбрала си, че може да те зареже. Когато ти съобщих, че Бриджит за малко не го уби, ти съзря възможността едновременно да затвориш неговата уста и да припишеш на Бриджит престъплението, та по този начин да се отървеш и от нея. Бих казал, че наистина си страхотна, Марго. За теб е било съвсем лесно да се добереш до пистолета на Бриджит. После си отишла във вилата на Трисби и си го застреляла. Прислужникът му е бил по това време там и ти се е наложило да ликвидираш и него. Не зная как си се чувствала, когато си разбрала, че чантата ти е тук и кибритът ти е отново у мен, но сигурно си била съвсем отчаяна. Тогава именно си взела решение да умра и аз, така ли?
Вдигна глава и ме изгледа. Очите й тъмнееха от злоба.
— Не си в състояние да докажеш нито частица от това — изрече с хриптящ глас. — Не се страхувам от теб!
— Страхуваш се, Марго. Виновните винаги се страхуват.
Внезапно тя се изправи.
— Нищо не би могъл да ми направиш! Не би посмял да ми направиш нищо!
— Съжалявам, Марго, но не може да ти бъде позволено да се измъкнеш след всичко това. Четирима души загинаха от ръката ти!
— Баща ми няма да ти позволи да ми сториш нищо! — Бе останала без дъх.
— Сега вече и баща ти е безсилен. Ще съобщя всичко на Ренкин. Даже сегашната корумпирана администрация не е в състояние да потулва убийства.
Докато говорех, тя бавно отстъпваше, достигна отсрещния скрин, извъртя се бързо и бръкна в едно от чекмеджетата. Устремих се към нея и в същия миг спрях като закован. Беше с 25-калибров колт в ръка.