Рейд се обърна усмихнат към съучастника на Ейбъл. Грейс никога не беше виждала подобна усмивка. В очите му нямаше смях. Те бяха безмилостни и тъмни като стомана. Тя видя, че в ръката на непознатия блясва нож и се задави от плач. След това изпищя и притисна ръце към устата си, когато Рейд пристъпи напред. Думите му прорязаха въздуха точно преди ръката му да нанесе удар.
— Хайде, мръснико, само пробвай да ме удариш и ще видиш какво ще стане.
С едната си длан удари въоръжената с нож ръка на моряка, а почти едновременно стовари юмрук в корема на противника си. Когато човекът се преви напред и изпусна безсилно ножа си на улицата, Рейд го хвана за раменете и изви главата му надолу, така че да я блъсне в своето коляно. Чу се силен шум от счупване на кост, когато коляното му се сблъска с носа на мъжа. Роби започна да се гърчи бавно. Рейд го бутна настрана. Внезапно той се озова над стенещия Ейбъл с нож в ръка. Грейс не успя да забележи кога го е извадил.
Той говореше съвсем тихо. Провлеченият му говор прозвуча толкова глухо, че от думите му не се разбра почти нищо.
— Ще опиташ ли пак, приятел?
Ейбъл залитна нестабилно на краката си и се залюля. Измънка нещо несвързано, поклати глава и се заклатушка назад.
Рейд го изгледа с погнуса. Ножът в ръката му изчезна. Грейс се изви нагоре и си пое жадно дъх. Още трепереше. Никога не беше присъствала на такива жестокости. Отмина един сякаш безкраен миг. Рейд стоеше прав, докато се съвземаше. Дишаше тежко. Наоколо се бе събрала оживена тълпа, но погледът му не се отделяше от свитата на кълбо Грейс. Най-накрая той дойде при нея и коленичи. Тя усети, че ръцете му я обвиват, изправят до гърдите му и прегръщат.
— Шшт — утеши я той. — Шшт. Вече всичко е наред. Всичко е наред.
— Рейд, искаш ли да повикам шерифа? — попита един мъж от тълпата.
Ако случаят беше обикновен, Рейд не би си правил този труд, защото знаеше, че двамата мъже, които очевидно бяха моряци, ще излязат от затвора след една нощ. Но гневът му още не беше утихнал. Искаше му се да ги убие и за малко не го направи. Грейс беше изпаднала в опасност. За малко не я бяха нараниш.
— Да.
Той я държеше и притискаше спокойно до едрото си тяло. Пулсът му се поуспокои. Щом видя, че тези скотове малтретират Грейс, реагира незабавно. Напълно загуби контрол над себе си. Баща му го бе научил да се бие, но Рейд не обичаше побоищата. Бяха минали години, откакто се бе бил за последен път. Но днес, когато Грейс изпадна в такава опасност, пред очите му причерня. Жадуваше за кръв, осакатявания и убийства.
Когато кръвта му поизстина, под лъжичката го загложди закъсняло усещане за ужас и страх. Този квартал имаше твърде лоша слава. Ако не беше минавал случайно оттук, щяха да изнасилят Грейс направо на улицата. Щом си спомни проснатата по гръб добре възпитана и строго морална Грейс, която пищи, мята се и се бори до смърт под моряка, за малко не му призля. Стисна я още по-здраво.
Тълпата обикаляше насам-натам и обсъждаше възбудено случката. Рейд забеляза една позната проститутка.
— Бети, донеси ми малко вода и бренди.
Той се обърна към Грейс, която още не се бе изправила и бе заровила лицето си в гърдите му. Той свали сивата й филцова шапка и погали здраво пристегнатата й коса.
— Кажи ми, скъпа. Добре ли си?
Тя вдигна побелялото си лице.
— Да, добре съм.
Гласът й трепереше. След това той усети, че тя прави усилие да се изправи и й помогна. Тя вдигна ръка към лицето си и докосна носа си, на който трябваше да стоят очилата.
— Очилата ми.
Той се вгледа в бистрите й очи и реши, че тя с нищо не го изненадва, със сигурност не и с това, че носи очила, от които явно няма нужда. Взе брендито от Бети, обви ръка около кръста на Грейс и я изведе от тълпата под сянката на един издаден покрив. Вдигна чашата към устните й.
— Пий.
— Оправих се вече.
Той забеляза, че тя е изправила гордо раменете си, но вече знаеше колко е смела. Принуди я да отпие няколко глътки от брендито. Тя се закашля и почна да протестира. Той се усмихна.
Погледите им се преплетоха. Тя гледаше с широко отворени очи, уязвимо и с удивление, а неговият поглед бе спокоен, пронизващ и победоносен. Тя беше жена. Той беше мъж и бе защитил своята собственост. Взираше се в нея, без да се изненадва от силното си чувство за притежание. В очите му се четеше неприкрито задоволство. Грейс се изчерви, като го видя.
— Какво, по дяволите, правеше тук, Грейс?
Щом долови заповедната нотка в гласа му, Грейс се дръпна, а очите й се присвиха. Войната помежду им почна отново.