— Хората са го избрали, Грейс.
— Избрали! В такъв случай не е трябвало да го избират! Или поне на изборите наесен трябва да го прогоним! Да! Това е чудесна идея! Длъжни сме да окуражим всички негри да гласуват против Форд тази есен!
Рейд я погледна.
— Не се забърквай в тукашната политика, Грейс — предупреди я той.
— Хъм — каза тя, потънала в мисли. След това съсредоточи вниманието си върху него. Бяха крачили мълчаливо около минута.
— Сигурно забелязваш, че в сърцевината на този проблем стои възпитанието. Моралните ценности се набиват в главата на човек в ранна възраст. Малкото бяло дете трябва да бъде възпитавано да мисли самостоятелно, да мисли над това, което му се говори и което вижда, а не безропотно да приема несправедливостите в света. А що се отнася до младия негър, за него доброто образование има още по-голямо значение. Той е длъжен да се научи да чете и пише. Това е изключително важно за бъдещето му. Мисля, че е грешно това, че Джефри не ходи на училище. Трябва да има закон, който да задължава всички деца, независимо от възрастта, пола или расата им, да ходят на училище, докато не придобият определени познания. Ето го и пансионът на Хариет. Много ли те боли ръката?
Те бяха спрели на верандата. Рейд не откъсваше поглед от съвършения й профил през време на цялата й лекция, докато тя бе гледала улицата пред тях. Сега Грейс насочи погледа си към него.
— Е? Какво има?
— Защо си такава, Грейс? — Думите му бяха едва доловими.
Тя се изчерви.
— Защо съм такава ли? Ама че въпрос!
— Този въпрос явно те изнервя — прошепна той. — И възнамерявам да открия отговора му.
Той беше прав. Въпросът я изнервяше. Грейс му отвори вратата, но той настоя тя да влезе преди него.
Хариет беше в кухнята. Щом забеляза напръсканите с кръв сако и риза на Рейд, тя нададе вик на безпокойство и напълно забрави за обяда, който готвеше за своите наематели.
— Мили боже, Рейд, какво се е случило?
— Едно малко сбиване — каза Рейд и се засмя в себе си на това доста погрешно описание, докато гледаше как Грейс налива вода в един леген. Тя го сложи на масата.
— Хариет, имаш ли чисти парцали? Трябват ми.
Хариет гледаше ту Рейд, ту Грейс, после се усмихна широко.
— Разбира се, че имам.
Тя се върна от килера с няколко чисти ленени ивици.
— Веднага се връщам — каза тя и излезе забързано, като остави нарочно двамата сами.
Рейд не й обърна внимание. Той седеше на масата, обърнал длани към себе си и наблюдаваше внимателно Грейс, когато тя се наведе над него, след като бе натопила ленения плат във водата. Тя имаше съвършен, ангелски профил. Видът й мамеше, защото под него се криеше остър ум и силна разпаленост по въпросите за морала. Той реши, че никога не е срещал толкова необикновена жена. Помисли също, че смелостта й го плаши.
— Виж какво, Грейс, — каза той — ти не отговори на въпроса ми. Какво правеше там на крайбрежието? Сигурен съм, че не е възможно да си чак толкова неопитна, та да търсиш работа на Сребърната улица.
— Е, добре, не търсих работа — призна тя смутено. — Всъщност, правех проучвания.
— Проучвания! — Той се смая. Храбростта й наистина го уплаши. Рейд разбра, че без него тя е загубена. А, ако му стане любовница, той не само ще се грижи за нея, но и ще я защитава.
Очевидно бе, че тя се нуждае неотложно от някой, който да я пази да не се забърква в неприятности.
Миналата нощ, когато тази идея му мина за пръв път наум, той се въодушеви, но това усещане се смени бързо с чувство за вина и несигурност. Как да я накара да се съгласи и изобщо беше ли честно да се опитва да я убеждава? Едва успя да заспи. Разумът му поведе война с по-долните му потребности. Но днес не изпитваше вече никакви съмнения. Тя се нуждаеше повече от него, отколкото той от нея. Длъжен бе да я държи далеч от опасност, защото знаеше, че иначе тя ще изпадне в безнадеждно положение.
Грейс свърши най-сетне, вдигна очи и се натъкна на напрегнатия поглед на Рейд, който той бе приковал върху нея. Тя долови рязката промяна в него и се изправи нервно.
— Готово, свърших.
Започна да събира бързо изцапаните парцали.
Рейд се облегна на стола. Следеше всяко нейно движение. Тя имаше дяволски хубаво тяло. Дори зле ушитата й рокля не успяваше да прикрие това. Бе толкова дълго и стройно. Той си представи как изглеждат краката й, представи си колко дълги и снежнобели са те и как обгръщат твърдите му хълбоци, докато той прониква в нея. Тази игра на въображението доведе до незабавното му втвърдяване. Той реши, че това се дължи на въздържанието му от секс през последните няколко дена — твърде рядък подвиг за него, откакто бе открил тази удивително приятна дейност като тринадесетгодишен. После си спомни обвиненията на Грейс, че е прекарал с проститутка тази сутрин и се усмихна още по-широко. Беше се отбил там само за да си прибере парите, които му дължеше едно от момичетата. Каза небрежно на Грейс, докато тя се бе обърнала с гръб към него: