Рейд не откъсваше погледа си от обърнатото й нагоре лице.
Тя се бе хванала за дървеното перило. Беше се отдала напълно на удивителния миг, когато забеляза, че една от ръцете му лежи върху нейната. Това я върна обратно в реалността и тя си дръпна ръцете и ги сключи пред себе си. Погледна го крадешком. В погледа му се четеше такава страст, че дъхът заседна в гърлото й.
— Дори в този кок — каза тихо той — косата ти изглежда великолепно на слънце. Червено и златно, като жив огън.
Комплиментът беше мил и й достави почти толкова удоволствие, колкото и я разстрои.
— Не се сетих да взема шапка.
— Иска ми се да видя как ще изглежда, когато я пуснеш на свобода — каза той.
Въздействието му върху нея беше толкова силно, че й се стори, че сините му очи я държат в плен.
След това той развали красотата на мига, като хвана ръката й.
— По-добре ела да обядваш.
— Добре — отвърна бързо Грейс. — Това ми се струва добра идея.
Трапезарията се намираше на най-горната палуба. Обстановката беше като във всеки изискан ресторант, килимите бяха дебели и турски, стените — тапицирани с брокат, пердетата — копринени. Рейд помоли за маса до прозорците и сам й дръпна стола да седне. Грейс го гледаше втренчено, когато той седна, защото никога през живота й към нея не се бяха отнасяли по такъв начин. Беше като сън. Чувстваше се като момиче, което е отраснало в богаташка къща в Ню Йорк, и сега навлиза в обществото. Тя докосна снежнобялата ленена покривка на масата и се запита дали чашите са кристални, а приборите — сребърни.
— Позволих си да поръчам бутилка шампанско за двама ни.
Шампанско. Грейс никога не беше пила шампанско. Едва осъзнаваше какво й казва и не откъсваше поглед от него.
— Обичаш ли шампанско?
Тя усети, че ще се изчерви.
— Да, разбира се.
— Добре — каза той. Изглеждаше развеселен. — Защото и аз го харесвам.
Той посегна и покри ръката й със своята. Цялото тяло на Грейс се напрегна. Погледна в очите му и видя пак сърдечност — не похот, а нежна сърдечност. Объркването и лекият пристъп на паника се смесиха с други чувства, които бяха твърде сложни, за да ги определи.
— Грейс? — Рейд прекъсна размислите й. Кимна към прозореца. — Не изпускай гледката.
Грейс погледна покрай Рейд и се усмихна. Слънцето беше слязло ниско на запад, а две момчета караха сал надолу по Мисисипи. Не бяха на повече от тринадесет или четиринадесет години. Бяха боси, без ризи и в дочени комбинезони. Кожата им бе помургавяла от слънцето. Явно бяха излезли на риболов, защото въдиците им плуваха след тях. Когато Грейс ги погледна с усмивка, те седяха лениво и си бъбреха, смееха се и ядяха нещо от кошница. След това едното от тях скочи и извика. Грейс забеляза, че едната от въдиците му се е опънала от тежестта на някаква риба.
— Ох, те хванаха нещо!
— Наистина.
Тя се обърна с цялото си тяло, за да вижда по-добре. Момчето се опитваше да навие влакното на въдицата, за да извади улова си. Беше се превило от усилието и приятелят му сграбчи пръта, за да му помогне. Целите тела на момчетата почервеняха.
— Мили боже — възкликна Грейс. — Сигурно са хванали кит!
Рейд се изкиска.
Момчетата изтеглиха един пън. Объркването им беше пълно. Усмихнатата Грейс се обърна пак към Рейд.
— Жалко. Толкова исках да видя, че хващат нещо. Изглеждаше толкова забавно.
Рейд я погледна и се засмя беззвучно. Сините му очи блеснаха.
— Какво има? — попита тя.
— Почакай и ще видиш — каза той със закачлив глас.
Наляха шампанското. Грейс гледаше с любопитство и възбуда светлозлатистата течност, по чиято повърхност имаше малки мехурчета. „Шампанско“, помисли си тя с благоговение. Рейд вдигна чашата си. Грейс усети, че той очаква тя да постъпи по същия начин.
— За една необикновена жена — изрече тихо той, когато погледът му улови нейния. — За теб, Грейс. За теб, за този ден и за бъдещето.
Той чукна чашата си с нейната.
Сърцето на Грейс заби силно. Тя се постара да си напомни, че той е опитен развратник, и че тези думи му прилягат. Но изглеждаше толкова искрен. Тя отпи малко от шампанското. То й се стори леко и приятно.
— Одобряваш ли го? — попита той, като прикри смеха си.
— Много е добро.
— В тази бутилка е един от най-хубавите сортове на света — каза той. — И то любимият ми, признавам си.
Грейс пробва още веднъж и го сметна за твърде хубаво. Погледна към Рейд и се усмихна.
— До края на деня ще станеш познавачка на шампанското — каза той и сподави смеха си. — Какво ти се яде, Грейс? Какво ще кажеш за малко прясна риба?
— Добре, звучи ми чудесно — отвърна тя и отпи още малко шампанско. Рейд беше прав, то беше възхитително. И много отпускащо. Усещането беше божествено. Вдигна очи и забеляза, че Рейд отново я гледа. Тя отвърна на усмивката му. Очите му се разшириха от изненада и той светна от радост.