— Какво не бих дал да ми се усмихваш повече — прошепна той.
— Просто ме води на още речни разходки — каза тя.
Той онемя от изненада и се разсмя.
— О, мис О’Рурк! Да не би да флиртувате с мен?
Грейс се изчерви и закри устните си с ръка. Беше ли флиртувала? Започнаха да слагат някакво блюдо пред тях. Това я спаси от неловкото положение. Пред нея стоеше нещо подозрително на вид, което приличаше на желе и беше червеникавожълто. Когато видя изражението й, Рейд се разсмя.
— Това е черен хайвер, Грейс. Истинско лакомство за чревоугодника.
— Черен хайвер ли? — тя прочисти гърлото си. — Яйца от риба?
— Не мисли за него по този начин — той сложи малко върху бисквита. Грейс гледаше очарована. Той й я подаде, но Грейс се дръпна.
— За мен ли е?
— Не е възможно да пиеш от това шампанско, без да пробваш от черния хайвер — имаше нещо в очите му. То бе прекалено интимно. Грейс погледна бисквитата. Тя бе толкова близо до устата й — достатъчно близо, така че, ако разтвори устните си, той би могъл да я пъхне вътре. Тя я взе от него и отхапа предпазливо. Вкусът беше ужасен. Не искаше да наранява чувствата му, затова изяде това, което той й подаде, а после отпи голяма глътка вода.
— Е?
— То е много ъ-ъ… интересно.
— Трябва да свикнеш с този вкус.
— Несъмнено. А защо някой ще иска да свиква с вкуса на толкова ужасно нещо?
Рейд се засмя.
— Нямам представа. Ще ти разкрия една малка тайна — аз самият не успях да свикна с него.
Грейс се засмя.
— Тогава защо…
— Исках да го опиташ — в погледа му се четеше несигурност. Лекомислието в очите му изчезна.
Грейс също спря да се усмихва. Досмеша я от вида му.
— Благодаря ти.
— Станала си по-приветлива.
Погледите им се срещнаха.
— Трябва да направя едно признание — каза след малко Грейс, когато се бяха навели над великолепната сьомга соте.
— О, признание. И какво ти се налага да признаеш? — закачи я той. — Не, чакай! Желаеш нещо от мен, нали?
Тя се засмя.
— Не, не желая нищо от теб.
— О, но ти наистина каза, че желаеш нещо от мен. Да смея ли да помечтая, че такова желание съществува?
— Рейд, искаш ли да чуеш моето признание или не?
— Умирам от нетърпение да го чуя.
Тя се наведе напред.
— Никога не съм пила шампанско преди.
Той се засмя, взе ръцете й в своята и ги стисна здраво. Този път Грейс не се опита да ги издърпа.
— Знаех — изрече той тихо.
Тя се изчерви леко.
— Наистина ли?
— Разбира се.
— Изглежда знаеш прекалено много.
— Това е преимуществото да си с мъж от висшето общество.
Тя не отмести поглед, макар че знаеше, че е длъжна да го направи. Лесно можеше да си представи преимуществата му — чудесни, вълнуващи следобеди като този, следобеди, които би трябвало да са безкрайни, но за нещастие не бяха. Тя си спомни как той я целуна преди няколко часа. Устните му бяха твърди, но нежни и дори сега, докато си спомняше, нещо дълбоко в нея се стегна и изви на спирала.
— Грейс — каза той. Гласът му вече не бе лекомислен, а дрезгав. — Ти си прекрасна.
Тя знаеше, че това не е вярно. Беше готова да протестира. Вместо това не каза нищо, а се остави да я завладее магнетичният чар на мъжа пред нея.
— Още шампанско?
— Не, благодаря — каза тя и се облегна на масата. — Усещам леко замайване от него.
— Замайване ли? — подсмихна се той. — Харесвам начина, по който говориш, Грейс. На мен също ми харесва, че си се отпуснала.
Погледът му се плъзна нехайно над нея.
Отне й миг, за да се досети за какво намеква той. Не само непринуденият им разговор и другарското отношение, но и фактът, че тя седи по един неуместен начин — стойката й бе приведена! Дали не беше седяла така целият следобед? Смаяна от самата себе си, тя изправи рязко раменете си. Хвърли бегъл поглед наоколо в залата, но никой не им обръщаше никакво внимание.
— О, скъпи!
Той стисна раменете й и я бутна назад в стола.
— Отпусни се. Днешният ден е за теб, Грейс, само за теб. За твое удоволствие. Никой тук не го интересува дали гърбът ти е изправен или не. Не ти ли харесва да стоиш така?
Тя се подвоуми.
— Да — призна тя. — Добре се чувствам така. Да си седя така без грижи. Но, Рейд, това не е реално. Животът, който оставихме в Начез, е действителен.
— О, не, Грейси — каза тихо той. — Този живот е също толкова действителен и също толкова важен. Приятно е да водиш кампании за правата на жените. Но също толкова приятно е и бездействието и ти трябва да се научиш на него.