Тя избърса една сълза и го погледна бегло.
— Ти се опитваше да ме накараш да се отпусна дотолкова, че да приема безсрамното ти предложение.
Рейд не съумя да се удържи и се усмихна.
— Ако днес не те бях помолил да ми станеш любовница, щях да те помоля утре или някой друг път.
Гласът му омекна.
— Исках да прекараме заедно този ден и да му се радваме. Не се отказвай от това, което преживяхме досега.
Тя стискаше здраво перилото и гледаше речния бряг, който бе покрит с блата и кипариси.
— Денят беше хубав — призна тя.
— Ще прекараме заедно още много хубави дни, Грейс.
— Няма.
— Защо не? Приятно ни беше заедно.
— Защото не е редно.
Той се приближи.
— Не? Защо? Защото съм честен ли? Защото ти казах, че те желая? Сега знаеш истината. Казах ти, че съжалявам, Грейс, и още съжалявам — за това, че те разстроих. Но не съжалявам за това, че те помолих да ми станеш любовница. Ще те моля за това още много пъти.
— И аз ще ти отказвам още много пъти.
Той се усмихна леко.
— Аз съм невероятно търпелив.
Тя го погледна. Искаше й се гневът й да не се бе изпарил. Той се усмихна и докосна брадичката й.
— Лицето ти е мръсно — каза той и внимателно й изтри сълзите. — Единственото нещо, което не желая никога да ти причинявам, Грейс — каза той съвсем сериозно, — е да те карам да викаш.
— Тя го погледна.
— В такъв случай се опитай да ме разбереш — каза тя.
— С удоволствие — отвърна той.
Той я гледаше как спи.
В мига, в който се качиха на кабриолета, след като слязоха от Мисисипи Куин, Рейд загледа развеселено как Грейс се настанява на седалката срещу него. Той бе потупат мястото до себе си.
— Не искаш ли това място? — попита той с надежда в гласа.
Тя се усмихна, когато се досети какво означава тази нотка в гласа му.
— Благодаря ти, но и това е доста хубаво.
След няколко секунди тя вече спеше.
Бузите й бяха порозовели от слънцето, макар че бяха прекарали по-голямата част от късния следобед на закрито. Главата й се облягаше на гърба на седалката, точно на мястото, където той се съединяваше със страничната стена на кабриолета. Позата й изглеждаше доста неудобна. Кабриолетът навлезе в коловоза на пътя и Грейс се премести, без да се събужда. Рейд си свали сакото.
Сви го на нещо като възглавница, после коленичи пред нея й вдигна главата й с едрите си ръце. Очите й примигнаха и се отвориха. Тя започна да протестира.
— Шшт — прошепна той и пъхна дрехата под шията й. — По-добре ли е така?
Той се усмихна.
Тя му се усмихна сънено в отговор и затвори очи. Тя му отказа. Той си рече, че е трябвало да очаква подобен развой на нещата. Но, както й заяви, той беше търпелив или поне бе принуден да стане такъв към нея. А имаше твърдото намерение дочака тя да изрече заветната думичка, която той желаеше да чуе от нея. Но как да я убеди да приеме предложението му? Досега беше разчитал на логиката и разума и не бе постигнал успех, но винаги му оставаше в резерв способността да съблазнява.
Започна да се чувства виновен. Рейд знаеше, че трябва да я забрави. Знаеше, че се е държал като мерзавец. Грейс беше права — той е един егоист. Да, тя имаше нужда той да я защитава, нуждаеше се и от неговите пари, но беше една не особено млада и прекалено благопристойна стара мома. Длъжен бе да я остави на мира. Проблемът беше, че това не му се удаваше. Всъщност сега я желаеше повече от всеки друг път.
В никакъв случай няма да напусне Начез точно сега, не и докато Грейс е тук. Докато тя спеше, той реши да я наглежда отблизо занапред. Спомни си вика й за помощ този следобед и потръпна. Припомни си и какво му каза тя за шерифа. Усещаше с кожата си, че тепърва предстоят нови неприятности. Форд беше мръсник, и то отмъстителен. И ако Грейс се опита да промени положението, ще си изпати сериозно. Възможно бе и да я убият. Форд не беше добродушен. Едно е да организираш дамите в християнско дружество на въздържателите. Съвсем друго е да се опитваш да преобърнеш града с главата надолу, като предизвикваш всеобщо недоволство и влизаш в разпра с шерифа.
Той си спомни как тя му се бе усмихвала този следобед и то неведнъж, а много пъти. И постигна това само с една обикновена речна разходка. Ти ще се отпуснеш, Грейс, помисли си той сърдечно, и аз ще те науча как да се наслаждаваш на живота и на самата себе си.
Грейс беше такава загадка. Тя постъпваше различно от всички други жени, които той беше срещал досега. Това му доставяше невероятно удоволствие.
Кабриолетът навлезе в нов коловоз и Грейс изпъшка леко в съня си и премести отново свитото му на кълбо сако, което се измъкваше изпод нея. Главата й се бе извила в доста неудобно положение, но тя още спеше. Явно бе напълно изтощена от продължителното търсене на работа през деня, от следобедните преживявания и шампанското.