Тя ахна, когато усети, че едрите му ръце се протягат и притискат интимните й части. Не беше и сънувала, че е възможно да съществува подобно докосване. То я накара цялата да пламне. Докосна колебливо и свенливо езика му със своя. Слиса се от бурната му реакция. Цялото му тяло се напрегна, а той я хвана още по-силно. Ръцете й се плъзнаха по ризата му. Езиците им поведоха борба и се преплетоха. Ръката на Рейд се хлъзна по бедрото и кръста й и я замачка неистово. След това се вдигна неприкрито и обгърна гърдата й. Ръката му спря. Грейс трепереше. Искаше й се той да продължи да я докосва.
— Я да видим какво има тук — каза той. Пръстите му проникнаха под дрехите й и докоснаха лененото бельо, което тя носеше.
Докато й се струваше, че е погълната от горещата пелена на тяхната страст, Грейс чу думите му, но беше твърде смутена, за да започне да обсъжда толкова интимна тема като бельото си. Докосна китката му, за да го накара да прекрати изследванията си, но ръката му обхвана плътно гърдата й и я натисна нежно.
Главата на Грейс се отметна назад към седалката. Тя затвори очи. Единственото нещо, което усещаше, бе нажежено червено желание и мъчително удоволствие. Палците му очертаха малки кръгчета около зърната й, и скоро започнаха да я стискат и да й причиняват болка. Усещаше как се притискат и към памучните й дрехи. Тя изстена страстно.
— Да, скъпа — прошепна той, а палците му докоснаха внимателно стегнатите връхчета. Грейс изпъшка.
Неочаквано той разкопча плавно и умело многобройните миниатюрни копчета на корсажа й. Грейс знаеше, че е длъжна да му окаже съпротива. Но когато се опита да извика, устата му покри нейната. Езикът му се притисна в нейния и я заля с още удивителни и невероятно пламенни усещания. Той разтвори роклята й и свали корсета.
— Господи, Грейс — възкликна той, когато пред погледа му се появиха едрите й разкошни гърди с големи кораловочервени зърна. — Защо криеш тази красота?
Пое си рязко дъх и сведе глава. Езикът му започна да я милва. Грейс изпъшка. И нададе вик, когато той пое зърното в уста го засмука.
Усети, че ръката му се плъзга по леката извивка на корема й, под полата й. Само два тънки слоя памучен плат го отделяха от кожата й. Ръката се спусна още по-надолу. Явно имаше ужасни намерения. Пръстите му се пъхнаха интимно между бедрата й, после се смъкнаха надолу и напипаха набъбналата и влажна плът през бельото. Той я притисна още по-силно.
Главата на Грейс се изправи. Очите й се отвориха широко. Неговата глава все още беше приведена над оголената й гърда. Той още смучеше едното й зърно. Пръстите му се хлъзнаха във влажните гънки на нейното тяло, като пренебрегваха памучните препятствия по пътя си. Той я галеше и проникваше в нея. Грейс вдигна ръце и ги притисна неистово в раменете му. Паниката й вдъхна нови сили. Трябваше да спрат веднага!
Главата на Рейд се изправи, а ръцете му се вдигнаха от нея. Очите му бяха яркосини и блестяха като брилянти.
— Грейс — изрече хрипкаво той.
— Моля те, спри — замоли тя отчаяно, докато дишаше тежко.
Той също дишаше тежко. За миг не помръдна. Тя виждаше, че той се бори със себе си. След това дръпна едновременно и ръката, и корсажа й.
— Аз ще го оправя — извика тя и се обърна с гръб към него, сети, че той се оттегля от нея на седалката от другата страна на кабриолета.
Ръцете й трепереха. Не успя да закопчае малките копченца. Опита отново. Беше останала без дъх, тресеше я, бе уплашена, ужасена, засрамена и във висша степен объркана! Задави се от отчаяние. Звукът прозвуча като хълцане, а тя забеляза, че е закопчала погрешно копчетата.
О, да му се не види дано!
— Позволи ми — каза той, а топлите му ръце се приближиха до раменете й изотзад. — Позволи ми да ти помогна.
Грейс почувства, че ще извика и поведе борба със себе си. Ръцете му, които едновременно успокояваха и разпалваха страстите й, я закопчаха.
— Всичко е наред, Грейс — каза той. — Повярвай ми.
— Не разбирам — успя да промълви тя, докато се взираше механично в скута си.
Той я прегърна още по-силно.
— Ти си жена, Грейс — рече той. — Може да бягаш от този факт през целия си живот, но аз съм мъж и няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от него.
Тази нощ тя не успя да заспи, а само се мяташе неспокойно в леглото.
Преживяваше отново всеки миг от дългия ден — безуспешното търсене на работа, боя, с който Рейд я защити от двамата моряци, разходката по реката и най-накрая разтърсващите му целувки в кабриолета. Нямаше сили да се откъсне от последния спомен. Точно на него се спря вероломното й съзнание.