— Търсих те преди малко — каза той. Отдръпна се, сложи един стол пред бюрото и й го посочи. Грейс се остави да я настани в него. Очакваше Рейд да седне на своя стол зад бюрото. Вместо това той се облегна безгрижно на ръба на бюрото, отдясно на нея. За пореден път Грейс забеляза, че панталоните му са прекалено опънати и прилепват плътно към силните му крака и очертават ясно мъжките му атрибути. Веднага се загледа в пода.
— Търсил ли си ме? — запита тя. Стори й се, че нещо е заседнало в гърлото й.
— Да, исках да те заведа на обяд. Яла ли си?
— Да, в дома на Сара Белели.
— Е, във всеки случай не си дошла — изрече той с надежда в гласа, — за да обсъдим предложението ми?
Един миг й стигна, за да си събере мислите.
— Твоето предложение? Да ти стана любовница? О, не, категорично не!
— Грейс, знаеш ли, че винаги получавам това, което искам?
Тя кръстоса погледа си с неговия. Той не се перчеше. Говореше истината или поне това, което смяташе за истина. Това я разтревожи. Или я изпълни с трепет?
— Този път няма да успееш — заяви уверено тя.
Усмивката му блесна като светкавица на лицето му.
— Пак ли ме предизвикваш? Не се ли отучи?
— Не те предизвиквам — отвърна тя по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Просто констатирам факта.
Той се засмя. Плъзна се надолу и застана прав.
— Е, добре. Да обсъдим, без да бързаме, това, за което си дошла. Хвана я за ръката.
— Къде отиваме? — попита тя с лек ужас и известна възбуда, когато си спомни за часовете, които бяха прекарали заедно вчера.
— Имам изненада за теб — каза бодро Рейд. — И ако тя не ти хареса, обещавам да те върна веднага.
Тя прехапа устни и го погледна неуверено, докато слизаха на долния етаж.
— Каква е изненадата? — чувстваше се почти като шестгодишно дете на Бъдни вечер.
— Ако ти кажа предварително, няма да има изненада — той я тупна леко по изгорелия от слънцето нос. — Боли ли? Виждам, че днес носиш шапка.
— Наболява малко.
— Ще ти дам един мехлем — каза Рейд и я улови за ръката. Вече вървяха по улицата.
— Рейд — прошепна Грейс и се огледа. — Всички ни гледат!
Той се усмихна.
— Не ми ли е позволено да ухажвам дамата на сърцето си?
До този миг сърцето й се носеше на крилете на радостта. А в следващия я обля вълна на дълбоко разочарование. Той си играеше своите игри. Не я ухажваше. Искаше да му стане любовница. Това стана ясно още вчера. Дръпна ръката си. Той я изгледа насмешливо.
Продължиха да крачат мълчаливо.
— Какво има, Грейс? — попита най-накрая Рейд.
— Нищо.
Той я поведе по една тиха улица. Къщите края нея стигаха до там, откъдето пред погледа се появяваше река Мисисипи. Улицата свърши. Рейд я хвана за ръката.
— Къде отиваме?
Той не й отговори, а само й се усмихна очарователно. Не пусна ръката й, но този път Грейс не протестира. Пътеката до брега беше камениста и неравна. Изпита благодарност към Рейд за това, че й помогна.
Мисисипи се плискаше край песъчливия бряг. Очите на Грейс се отвориха широко от изненада, защото на брега бе изтеглен един дълъг сал. Видя, че в него има рибарски въдици, ведра, кошче и одеяло.
— Какво значи всичко това?
— Ти каза, че ловенето на риба ти изглежда приятно — намигна й той.
Тя сложи ръка над сърцето си, което подскачаше неудържимо.
— О, така е, наистина, но, Рейд, какво си намислил?
— Да идем за риба, разбира се.
— Не мога.
Той се засмя беззвучно.
— Защо не можеш?
— Ами — просто така не се прави.
Той изсумтя.
— Хайде, Грейси, седни на онзи пън и си свали обувките.
Тя го гледаше изумено.
— Какво?
Самият Рейд вече седеше и смъкваше с очевидно удоволствие високите си ботуши.
— Хайде. Какво чакаш?
Тя не помръдваше. Това беше невероятно! Гледаше как се появяват босите му пети и глезени. Той си нави панталоните чак до колената. Тя се загледа в краката му, в твърдата, мускулеста извивка на прасеца. Затвори си очите, за да не го вижда.
— Добре — каза той, сне сакото си и го захвърли небрежно на земята. Там се озова и жилетката. — Не си сваляй обувките. Все ми е едно. — Той си нави ръкавите на ризата до лактите и й се усмихна лъчезарно. — След вас, мадам.
Тя погледна сала и тихата река, която течеше покрай тях. О, струваше й се толкова хубаво! Но…
— Рейд, просто не знам.
— Винаги мога да те отвлека — закачи я той.
— Добре, ще дойда — реши тя в същия миг.
Той сложи цялото им снаряжение на сала и опъна одеялото в единия край. Започна да спуска сала във водата. Мускулите на раменете и гърба му се издуха, докато той го буташе по пясъка. Хълбоците му също се стегнаха и изпънаха, докато салът не се хлъзна в реката. Грейс се загледа настрани. Сети се със закъснение, че трябваше да направи това по-рано. Салът заплува на място. Задържаше го въжето, с което бе завързан за едно дърво на брега. Рейд нагази във водата.