— Грейс, не се заяждай с Форд! Търсиш си белята! Затова ли Рейд е задържал един от моряците, които са те нападнали?
— Какво?
— Не ми каза нищо за това произшествие, Грейс — Алън я изгледа обвинително. — Добре, че слушам какво приказват хората.
— Не беше важно. Значи Рейд е хванал единия от тях? Как точно? Кога?
— Вчера. Сега са го затворили и очаква да се яви на съдебен процес. Окръжният съдия ще дойде в града другата седмица. Защо не ми каза, Грейс?
Грейс гледаше замаяно.
— Той е постъпил правилно, макар и воден от погрешни подбуди — тя прехапа устни. Заля я вълна от страх, когато си представи сблъсъка, който вероятно бе избухнал между Рейд и шерифа. — Както виждаш — изрече бавно тя, — той е идеалният конкурент на шерифа Форд.
Но думите й не прозвучаха разпалено.
На следващия ден Грейс подреждаше книгите си в празната църква, в която се водеха учебните занятия, след излизането и на последния ученик. Джефри се бе появил този следобед, за голяма нейна радост, и се въртеше притеснено. Сутринта явно бе имал работа вкъщи, от която не бе успял да се освободи.
— Ще имаш ли нещо против да ми носиш книгите? — попита с усмивка Грейс.
Той потрепери от вълнение и понесе гордо книгите й.
Изведнъж вратата се отвори и вътре нахлу сноп светлина. Грейс се озърна стреснато и си помисли, че някой ученик си е забравил нещо.
Роулинс се усмихваше, докато вървеше бавно по пътеката между пейките.
— Добър ден, госпожице учителко — провлечено каза той и седна на една пейка. — Имаш ли време да ми дадеш няколко урока?
Грейс с усилие запази спокойствие. Обзе я страх и погнуса. Тя си спомни с какво настървение Роулинс удряше Алън, докато друг мъж го държеше. Спомни си прегръдката на ръцете му и допира на устните му.
— Добър ден, мистър Роулинс — каза тя, като едва успяваше да се сдържи да не затрепери от ужас. — Боя се, че часовете свършиха.
Той протегна краката си.
— О, много добре. Никога няма да седна в една и съща учебна зала заедно с негри.
Грейс не отвърна на тази враждебна забележка.
— Да си вървим, Джефри — каза тя спокойно и настоятелно.
Когато те се упътиха към вратата, Роулинс стана и ги последва. На Грейс й се стори, че сърцето засяда в гърлото й. От слепоочието й потече пот по бузата. Щом се озоваха навън, Грейс се наведе, за да си вземе книгите и прошепна в ухото на Джеф:
— Иди да извикаш мистър Рейд, веднага.
Джеф хукна да бяга.
— Ще разрешите ли, мистър Роулинс?
Той й препречи пътя.
— А ако не ви разреша?
Тя се постара да изглежда студена и самоуверена.
— Става късно — каза тя. Долови лек страх в гласа си.
Той се засмя беззвучно.
— Хъм.
Гледаше я съсредоточено. Протегна ръка, за да си поиграе с един кичур коса, който се бе изплъзнал от здраво стегнатия й кок.
— Вие сте хубава, мис Грейс О’Рурк, не знаете ли? Особено когато сте с пусната косата.
Усмивката му стана още по-широка.
— Извинете ме — каза хладно тя. Почувства отвращение от докосването му. Тръгна да си върви.
Той я хвана с лекота за ръката, завъртя я и я притегли близо до себе си. Впи поглед право в лицето и.
— Изненадан съм, че твоят приятел ти е разрешил да почнеш тази работа — каза той. — Наистина съм изненадан.
— Не ми се наложи да принуждавам Алън да се съгласи — възрази тя.
Той вдигна озадачено веждите си.
— Алън ли? Алън Кенеди? — той се засмя. — Имах предвид онази мръсна тексаска змия, Браг.
Тя пребледня.
— Мис О’Рурк, длъжен съм да ви предупредя. Това място тук не е за хубава даскалица като вас. Тук не искаме никакви обществени училища. Не желаем чернилките да си мислят, че са нещо повече от онова, което са били преди. Те не са равни на белите, каквото и да твърдят проклетите републиканци. Местните хора изобщо не ви обичат вас, янките, о, да, мис, никак не ви обичат. Хич не ни харесва да ни взимат такси, за да пращат негрите в училища и да плащат вашата заплата. Помислете си за всичко това, мис О’Рурк, помислете си хубаво.
Тя си пое дъх.
Преди да я пусне, той й каза:
— Правя това, защото иначе ще ми се наложи да сляза тук и сам да ти изнеса няколко урока.
След тези думи той се отправи към коня си, възседна го, стори й съвършен поклон и препусна в лек галоп.
Грейс се смъкна на едно стъпало пред църквата. Трепереше. Стисна силно ръце. После си пое дълбоко дъх, за да си възстанови малко спокойствието, стана, събра си книгите и пое решително по пътя към града.
След няколко минути видя, че един кон препуска в галоп към нея. Тя се смрази. След това забеляза, че конят е черен, а Роулинс яздеше червеникавокафяв жребец. Когато Рейд спря до нея, Грейс извика от облекчение. Той скочи на земята.