— Какво има, Грейс? Джеф ми съобщи, че си в беда — извика той. Още преди да е свършил, Грейс се хвърли в обятията му, сякаш търсеше убежище в силната му прегръдка. Усети, че той я прегръща здраво. Сгуши се още по-силно в него. Той я залюля. Грейс усети допира на устата му върху бузите си и уверената и успокояваща милувка на устните му. За един като че ли безкраен миг тя се притисна силно в него, а той я притегли към тялото си. След това я отдели внимателно от себе си и обви с ръце лицето й.
— Какво, по дяволите, се е случило?
— Нищо — успя да промълви тя. — Слава богу, нищо!
Под миглите й блеснаха сълзи.
Той изруга силно.
Грейс подсмръкна пренебрежително, тъй като смелостта й се върна.
— Мисля, че той нямаше да ми стори нищо. Опита се само да ме сплаши.
— Кой?
— Роулинс.
Този път тя се изчерви силно, докато разяреният Рейд обикаляше около нея.
— Какво точно стана?
Грейс му разказа.
Рейд я сграбчи за рамената. Пръстите му се впиха в нея. Заболя я.
— Това беше последният ти работен ден тук.
— Рейд, невъзможно е да напусна сега!
— По дяволите! — избухна той и се завъртя рязко. Изви се и се обърна отново към нея. — Проклета да си, Грейс.
Тя притисна ръцете си към гърдите си.
— Не смяташ да стоиш тук до сутринта, нали?
Тя поклати глава отрицателно.
— Има ли начин да те накарам да се откажеш от тази работа? Възможно ли е да ти вдъхна малко здрав разум?
— Не.
— Добре — избухна той. — Ще идвам тук всеки ден след часовете, за да те изпращам. Дори не си помисляй да се опитваш да ме разубедиш!
— Няма да посмея — каза тихо тя. Дълбоко в себе си изпита облекчение.
През нощта Грейс, колкото повече си припомняше тази случка, толкова повече се убеждаваше, че Роулинс никога не би й сторил нищо лошо. В края на краищата тя беше жена, а южняците се гордееха с почтителното си отношение към нежния пол. Обаче Алън не се съгласи с нея.
За нещастие Рейд бе отишъл право при него, за да го осведоми за нежелания посетител. Не е нужно да казваме, че Грейс се ядоса много на неговата постъпка.
Алън приседна и изохка от усилието.
— Грейс, ще си идеш със следващия влак за Ню Йорк.
— Няма — отвърна тя с присвити устни. — Алън, Рейд преувеличи случката. Той дори не присъстваше на нея!
— Не подценявай Рейд — предупреди я Алън. — Понякога той става опасен човек, Грейс, а опасните хора разпознават опасните ситуации. Ти…
— Аз съм жена, Алън — прекъсна го Грейс. — Роулинс е южняк до мозъка на костите си. Никога няма да навреди на една жена.
— Грейс, никога не съм те молил за нищо. Но сега те моля. Моля те, направи го заради мен, върни се в Ню Йорк. Изобщо не трябваше да ти уреждам работа тук, като те знам каква си.
— Няма да избягам.
Алън изруга и стресна силно Грейс, която никога по-рано не го бе чувала да изрича такива думи. Той се извини незабавно. Грейс не му обърна внимание.
— Освен това нямам пари. Никакви. А трябва да остана и да платя на петнадесети другия месец. При това положение парите няма да ми стигнат да платя сметките на майка ми — устните й изтъняха при тази мрачна мисъл. Времето си минаваше. Трябваше да направи нещо, за да увеличи доходите си. Обаче вече знаеше, че в Начез няма никаква работа или поне няма подходяща за порядъчни жени.
— Имам двадесет долара, Грейс. Искам да ги вземеш. Това е всичко, което имам. Знаеш, че учителската заплата не е висока. Освен това изхарчих доста, за да си купя още книги. Но всичко, което имам, е твое.
— Няма да се върна в Ню Йорк — изрече спокойно Грейс. Ужаси се дълбоко в душата си. Попита се дали все пак не трябва да вземе назаем двадесетте долара от Алън. С тези пари ще успее да плати повечето сметки на майка си. Но знаеше, че няма право да ги взима.
— Алън, твоите спестявания ти трябват, за да се издържаш, докато почнеш отново работа, а това няма да стане скоро. Ами доктор Ланг?
Алън почервеня.
— Той ми каза да не се безпокоя. Увери ме, че не съм длъжен да му платя веднага.
Грейс успя да се усмихне, въпреки че беше затънала в блатото на чувствата си. Досега обявата, че тук има шивачка, не й беше довела клиенти. Дори и да се появеше свободно работно място, тя си бе спечелила вече доста лоша репутация в този град. А сега, когато преподаваше на негърчетата, репутацията й сигурно още се бе влошила. Положението явно бе извън контрол. Същото бе и положението в Ню Йорк, където никой не би я наел заради лошата й слава. А си бе обещала да се държи дискретно!
Може би е възможно да склони Луиза да й даде мястото на домашна учителка на децата на хонорар. Представи си колко много ще трябва да се унижи и колко зле ще се държи с нея Луиза благодарение на властта, която ще има над нея. Това не вълнуваше Грейс. Ако смяташе, че има и най-малка възможност да получи някакъв допълнителен доход, тя би се проснала в краката на тази жена. Но знаеше добре, че Луиза никога не би я наела отново.