Выбрать главу

Също толкова добре разбираше, че в града няма никаква работа за порядъчна жена.

Когато затвори очи, през ума й мина една ужасяваща мисъл. На Сребърната улица винаги има работа.

15

Именно тази тревожна мисъл задържа будна Грейс, когато тя си легна.

Имаше един съвсем лесен изход… Рейд. Веднага се ужаси.

Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме неприличното и безочливо предложение на Рейд. Неканени в съзнанието й нахлуха пресни спомени, спомени за твърдото му тяло, притиснато интимно в нейното, за докосването на неговите нежни и безкрайно съблазнителни устни. Грейс зарови лице в шепите си. Не беше честно! Всичко в нея заговорничеше против самата нея, начело с предателското й тяло, и я тласкаше в обятията на Рейд. Почувства се, сякаш е уловена в капан.

Няма да му стане любовница. Сключи ръце на гърдите си. Разумът й рисуваше картината на Сребърната улица с подредените един до друг барове, обърнати към широката, мудно течаща Мисисипи.

Опита се да си представи как ще изглежда в къса пола, каквато носеше блондинката в „Черната пета“. Не успя. Изчерви се. Преди да падне толкова ниско и да посрами убежденията, които й бяха толкова скъпи, ще пита отново в хотелите по хълмовете дали им трябва сервитьорка. Тази работа се ползваше с лоша слава, но беше за предпочитане пред Сребърната улица.

Грейс пропъди тия мисли. Сърцето й се сви, когато чу, че някой се качва по стълбите. Всички жени, които живееха на този етаж заедно с нея, се бяха оттеглили в стаите си. Кой ли идваше сега? Приседна и се вслуша в шума.

Някой почука леко по вратата й. Грейс стана веднага, за да отвори.

— Клариса! — ахна тя.

На смутеното лице на сестрата на Джефри се изписа явно облекчение, когато видя Грейс.

— Миз Грейс, не зная какво да правя!

— Какво има? Добре ли си?

— Нощните ездачи ще излязат навън тази вечер — извика ужасената Клариса. — Не знам какво да правя, но си спомних за вас, тъй като сте учителка и сте толкова хубава! Последния път те за малко не убиха брат ми Джим!

— О, господи — възкликна Грейс. За миг застина от изненада. След това хлопна вратата. — Сигурна ли си в това, което казваш?

— Да, мадам.

— Знаеш ли къде ще отидат?

— В Шантитаун. Един човек от републиканското правителство ходи там днес, държа реч и се опита да увери всички ни да гласуваме наесен. Каза ни да не се страхуваме, защото кланът вече не съществува — Клариса се беше притиснала до ръкава й. — Какво да правим?

— Трябва да намерим Рейд — отвърна мигновено Грейс. — Той ще ти помогне.

Тя вече си навличаше полата над нощницата и си намяташе шал над раменете.

— Хайде, Клариса — подкани я мрачно Грейс и хукна надолу по стълбите. — Неговата стая е на втория етаж.

Рейд го нямаше.

— По дяволите! Сигурно е в някой от онези барове или бордеи — каза Грейс. — Да тръгваме!

Клариса я следваше по петите. Изхълца сподавено.

— А сега какво ще правим?

— Ще ги спрем — отвърна светкавично Грейс. — Ще идем да ги спрем!

Влязоха в кабинета на Хариет. Грейс спря пред прекрасен махагонов шкаф с оръжия. Тя се поколеба и си спомни колко дълбоко ненавижда насилието, но само за секунда. Животът на невинни хора бе в опасност. Опита се да отвори вратичката. Клариса ахна.

— Няма да ги спрете, мис Грейс. Не и вие…

— По дяволите, сигурна съм, че искам да опитам — каза Грейс зачука по ключалката. — Проклятие, заключена е.

Клариса я дръпна за ръкава.

— Миз…

Грейс взе едно преспапие, удари стъклото и го строши. Сграбчи най-модерната на вид пушка, която й попадна пред погледа.

— Да вървим, Клариса. Имаш ли кон?

— Само Мери. Тя е муле.

Щом се озоваха навън, Грейс видя едно голямо мършаво муле и потръпна. Напомни си строго, че сега не е време да позволява на страха си от конете да й попречи. Клариса й помогна да се качи, а след това се покатери след нея. Мери опъна ушите си назад, когато усети двойния товар. Но щом двата чифта пети я смушкаха, тя потегли покорно в неподдаващ се на контрол бърз тръс. Грейс се поклащаше силно и стискаше здраво юздите и пушката. Полагаше отчаяни усилия да не се изтърси на земята.

— Мисля, че трябва да отидем в града да намерим миста’ Рейд — каза разтревожено Клариса. — Иначе ще ни убият.