Грейс не знаеше какво да отвърне. Искаше й се да се защити, но се чувстваше виновна.
— Какво знаеш за него, Хариет?
— Знам, че той трябва да внимава повече, преди да почне да ти прави такива номера — заяви разгорещено Хариет.
После продължи:
— Познавам роднините му. Той произлиза от мило и добро семейство.
— Да, ти си ми споменавала това по-рано.
— Баща му имаше навик да язди по тези краища и беше същият като Рейд. Всички момичета се лепяха по него. Разбира се, тогава всичко беше различно, нямаше толкова сгради и никой не спазваше законите.
— Кога беше това?
— През четиридесетте и петдесетте години.
— А майка му?
— Прекрасно дребно момиче. Само веднъж съм я срещала, но ми стигна, за да разбера защо бащата на Рейд никога не погледна към някоя от нашите девойки. Виж какво, Грейс, много се разтревожих, когато чух слуховете, но после се сетих нещо — просто го накарай да се ожени за теб, няма да ти е толкова трудно да го постигнеш.
Грейс прехапа устната си. Какво ли ще каже Хариет, ако разбере, че Рейд й е направил предложение? Тя каза:
— Ние просто не си подхождаме, Хариет.
Жената изсумтя.
— Така ли? Той е луд по теб, а и ти не си безразлична към него. Ти не си Луиза Баркли и Рейд знае това. Възпитали са го добре.
Като си спомни за отвратителните му женкарски маниери, Грейс каза с лека горчивина:
— Не се сещам за това, като го гледам как се държи.
— Скъпа, Рейд е най-малкото дете в къщи и както ми е казвал самият той, семейството го е разглезило, като го е обсипало с цялата си любов и му е посветило всичкото си внимание.
Разпитай го за тях някой път. Той ги обича. Грейс, можеш да разбереш какъв е един човек, като опознаеш роднините му. Запомни това.
Грейс трябваше да разговаря с Хариет за седмичния наем. Нямаше как да отложи това, колкото и да й се искаше да узнае нещо повече за Рейд Брег.
— Хариет, зная, че това, за което ще те помоля, е непоносимо, но се надявам да ми разрешиш да закъснея няколко дни с плащането на наема.
Хариет явно се почувства неудобно.
— Грейс, обикновено това не е проблем. Надеждите й угаснаха.
— Грейс, скъпа, опитай се да ме разбереш. Пансионът ми си е извоювал висок престиж. Моите дами са много, много разтревожени. Те ме предупредиха, че ще напуснат, ако ти разреша да останеш. А аз се издържам от наема на пансиона. Не мога да си позволя да загубя доброто си име. Ами ако дамите наистина напуснат? На тяхно място няма да дойдат други. Ще остана без пари.
Грейс усети, че й прилошава.
— Разбирам.
— Скъпа, наистина ми е много неприятно, че те предупреждавам да напуснеш. Отлагах го, докато бе възможно. Но ще кажа всичко, което ми е на езика, на този Рейд Браг, защото той е виновен за всичко и ще видиш, че той ще се промени към по-добро! А междувременно най-добре иди в някой хотел.
На Грейс й се искаше да извика.
— Хариет, Рейд вече ме помоли да се омъжа за него — каза тя, тъй като искаше да сподели с някого в какво тежко положение е изпаднала.
Хариет втренчи поглед в нея, отметна глава назад и се изкиска ликуващо.
— Наистина ли? Това е чудесно! Разбрах, че ще стане така в мига, в който ви видях двамата заедно. Защо не ми каза?
Грейс не се усмихваше. Как да каже на Хариет, че й е невъзможно да се омъжи за Рейд. Хариет започна да фантазира замечтано за тях двамата. Ако й каже истината, Хариет ще се помъчи да я накара да си промени решението. Възрастната жена я прегърна топло и си отиде.
Грейс не помръдна. Разбра, че сега няма избор. Ще вземе на заем десет долара от Алън. Това бяха точно половината от спестяванията му. Знаеше, че той ще й услужи, без да се колебае. Парите ще й стигнат да си наеме някоя много евтина стая за няколко седмици. Ще яде само един път на ден. Все ще й падне някаква работа, преди да й свършат парите.
— Хей, Рейд, има телеграма за теб.
Рейд завъртя глава. Беше едва десет и половина, но той седеше на една предна маса в „Черната пета“. Пиеше и кафе, и бърбън. Не беше в състояние да прецени какво иска в действителност. Всъщност, не искаше да пие нищо. Знаеше какво желае. Желаеше Грейс. Но Грейс не го искаше.
Още не можеше да повярва на това, което се случи. Той й предложи брак. Брак. А тя трябваше да го обмисли? Очевидно нито той, нито положението му й правеха някакво впечатление. Не я впечатли дори това, че той не бе правил предложение по-рано.
Лицето му почервеняваше всеки път, когато си спомнеше как тя бе отвърнала на предложението му пред целия бар. Е, да, имаше хиляди жени, за които би могъл да се ожени, но да пукне, ако й предложи отново брак — не и докато тя не допълзеше на колене с молби до него.