Выбрать главу

Той скри усмивката си. Реши да не й казва, че тук от дълги години не се срещат нито вълци, нито лъвове. Ръката му се плъзна по тила й и задържа главата й близо до неговата.

— Вече няма страшно, Грейс. Радвам се, че дойде първо при мен.

Тя подсмръкна.

Рейд не успя да устои на изкушението и докосна леко с устни слепоочието й. Тя вдигна бавно зачервените си очи към лицето му.

— Смяташ ме за глупачка, нали?

Той тупна с показалец прелестното й носле.

— Не, не те смятам за глупачка. Гората е страшна нощем, особено за градско момиче. Но сега си в безопасност, Грейс. — Гласът му беше като милувка, като приятно ромолене. — Нали знаеш, че никога няма да ти се случи нещо лошо?

Думите му я накараха да седне изправена на известно разстояние от него. Изгледа го внимателно и махна с кокалчетата на пръстите си малко влага, която бе останала около очите й. На Рейд му се искаше да се наведе и да изпие сълзата. А после да допре устни до нейните, да ги раздели и да се плъзне вътре. Вместо това седеше неподвижно и чакаше.

Тя си пое дъх.

— Аз… аз си помислих за…

Той не се усмихна.

— Да?

— Твоето предложение.

Сърцето му затуптя силно. Но внимаваше лицето му да остане безизразно.

— Не смятам, че бракът е добра идея.

Той се втренчи в нея. Обзе го разочарование.

— Но знаеш ли, Рейд? — Гласът й му се струваше едновременно съвсем тих, и твърде силен. — Промених решението си за другото… другото предложение.

Той не вярваше на ушите си.

— С което ми предлагаш да ти стана любовница — тя кихна.

— Приемаш да ми станеш любовница? — повтори той смутено.

— Да. — Тя си пое дъх и успя да се усмихне. — Ако, тоест, ако предложението ти е още в сила, аз… реших да го приема.

— Разбирам.

Той стана, погледна я и отиде до прозореца. Нима наистина е очаквал, че Грейс ще се държи като другите жени? И защо, по дяволите, е разстроен? В началото на познанството им не искаше да се жени за нея. Сега ще я притежава; без да плаща високата цена на брака. Но тогава защо е стиснал юмруци и се е ядосал толкова силно? Обърна се към нея. Тя го гледаше неспокойно.

— Разбира се, че предложението ми е още валидно.

Тя въздъхна от облекчение.

— Интересува ме само едно — каза той. — Ще ми го обясниш ли?

— Разбира се.

— Повечето жени биха избрали брака. А ти, напротив, предпочете да ми станеш любовница. Трудно ми е да разбера логиката на действията ти.

Тя си прехапа устната.

— Грейс? — В гласа му прозвуча предупреждение.

Тя си вирна брадичката и впи поглед в него.

— Бракът е връзка завинаги. А другата е временна.

— О, да, как не се сетих.

Тя сключи ръцете си и се размърда неловко.

— Може би трябва да посоча някои условия. Ще ползвам твоите услуги за една година.

Тя се изчерви.

— За една година?

— След което — продължи той, като изпитваше садистично удоволствие от това, че я унижава — всеки от нас ще реши дали да подновим връзката си или не.

— Една година?

— Сигурно няма да ти е трудно да ме понасяш в продължение на една година, нали? В края на краищата не е за цял живот.

Очите му блестяха. Усещаше, че губи контрол над себе си и ще избухне.

— Година. Ами, да, съгласна съм.

— Благодаря ти. Нали разбираш, че имам изключителни права над теб.

— Изключителни права… — Очите й се изпълниха със сълзи.

— О, по дяволите — провлечено каза Рейд!

— Извинявай — каза тя и си избърса очите. — Просто съм уморена. Смяташ ли, че е възможно да изчакаме до утре и тогава да започнем нашата… нашата връзка?

— Утре. Да, това определено е добра идея.

Рейд знаеше, че трябва да излезе веднага навън. Не искаше да я кара да вика, но беше разярен и знаеше, че ще направи именно това. Пресече стаята с решителна стъпка и отвори вратата. Помъчи се да не я затръшва зад себе си. Не успя.

19

Няколко часа по-късно Рейд влезе тихо в своята стая в хотел „Сребърната дама“. Облегна се тежко на вратата и изчака очите му да привикнат към мрака вътре. След това се оттласна с усилие напред и влезе в стаята.

Беше съвсем пиян и го знаеше. Заобикалянето на мебелите в стаята го затрудни доста. Блъсна се в един стол, който изскърца по пода. Застина на място, защото не искаше да събуди Грейс.

Намери лампата и я запали. Искаше да погледне Грейс, да я погледне истински и да й се полюбува. Застана над леглото, вдигнал лампата в ръка и впери поглед в нея. Тя беше толкова хубава. Сърцето му подскочи странно няколко пъти. Хубава и необикновена. Усмихна се при тази мисъл. След Грейс някоя обикновена жена би го отегчила до смърт.