Вече не беше ядосан. Всъщност му беше трудно да си спомни защо се бе разгневил така. Какво от това, че тя не пожела да се омъжи за него? Повечето мъже на негово място биха се смятали за късметлии. Сега, когато я гледаше как спи, свита на кълбо със спуснати върху рамото й коси, той се чувстваше безкрайно щастлив. Беше голям късметлия. Късметлия, изпълнен със страст.
Разглеждаше гърдите й, които се подаваха от тънката й долна риза. Свали една по една дрехите си, като отклоняваше с мъка погледа си от нея. Накрая остана чисто гол. Мушна се в леглото до нея и я взе в прегръдките си. Тя се размърда. Тази жена му принадлежи. Тази мисъл бе изумителна! Той се сгуши във врата й и я прегърна силно. Спусна ръката си по тялото й, докосна кръста й и стигна до бедрата. Никоя на не го бе карала да се чувства толкова добре. Спомни си колко силно изплашена изглеждаше тя след премеждията си в гората. Сигурно беше съвсем изтощена, щом спеше толкова дълбоко. А той бе обещал, че ще изчака до утре. Тялото му се бе втвърдило и искаше да го задоволят, но той бе дал обещание. Зарови лицето си в нейното, като шепнеше името й, но не за да я събуди. Произнасяше го като израз на дълбоко чувство, за което нямаше име. Утрото почти бе настъпило. Скоро тя ще стане негова.
Грейс притисна възглавницата в прегръдките си, съпротивявайки се на неумолимото настъпване на утринта.
— Добро утро, мила.
В гласа му се долавяше грубо провлачване. Той бе страстен и познат. Грейс си помисли, че сигурно сънува. След това, щом се разсъни напълно, тя си спомни всичко и примигна изумено. Снощи се уплаши до смърт, избяга при Рейд и се съгласи да му стане любовница.
Той й се усмихна. Стоеше до леглото, облечен в едва пристегнат копринен халат. И погледът, и външният му вид бяха безстрастни.
Масата с ленена покривка блестеше цялата от кристалните и порцеланови съдове по нея. Букет с виолетки в същия цвят като очите на Грейс украсяваше центъра й. Кофичка с най-хубаво френско шампанско се изстудяваше на една поставка на пода. От множеството покрити със сребърни похлупаци ястия се носеха съблазнителни аромати.
— Поръчах закуска за двама ни — каза Рейд. — Поръчах и баня.
Тя погледна покрай него към ваната, която изпускаше пара, вдигнала завивките чак до брадичката си. Вярно беше. Направила е последната крачка. Ще стане любовница, и то не, на когото и да е, а на Рейд. Показа си главата над завивките и го погледна.
Погледът му беше сърдечен. Преди да отрони и звук, той вече седеше на ръба на леглото до бедрата й. Ръката му докосна лицето й.
— Какво правиш? — изписка тя.
— Не се нервирай — изрече дрезгаво той. Погледът му се разходи бавно по бузата й.
Грейс се загледа настрани. В главата й цареше пълен хаос. Да, не, не, да. А палецът му, големият му невинен палец караше сърцето й да бие лудо.
— Грейс — гласът му беше пресипнал.
Грейс се сети защо. Погледите им се кръстосаха.
Дланта му се задвижи безкрайно нежно и чувствено по лицето й. Искаше й се да не го гледа, но това не беше възможно. Той смъкна внимателно със свободната си ръка чаршафа, който тя стискаше с такова отчаяно усилие и го дръпна от тялото й. Грейс нямаше сили да помръдне.
Той я погледна. Блестящият му и настойчив поглед се плъзна по гърдите й, по протежение на долната й риза и стигна до голите й крака. Устните му се разтвориха. Тя виждаше през процепа на халата му, че гърдите му се вдигат и спускат тежко.
Ръката му се прехвърли от лицето на шията й. Докосването му беше като на лек като шепот ветрец и едва се долавяше. Кожата й пламна и я засърбя. Започна да усеща надигането на нова неотложна потребност в гърдите и слабините си. Тя пулсираше вътре в нея и бе невероятно възбуждаща. Пръстите му заиграха по врата й. Очите на Грейс се затвориха от само себе си, клепките й се спуснаха внимателно надолу. Брадичката й се вдигна, главата й се изви назад. Палецът му се плъзна по една от вените на гърлото й.
— Толкова си хубава — прошепна той. — Толкова си нежна, Грейс, ще се постарая да ти стане толкова приятно…
Тя чу думите му, но не отвори очи, първо от страх и второ, защото докосването на връхчетата на пръстите му беше толкова нежно. Ръката му се спусна надолу, докосна ключицата, понесе се неусетно, плъзгаше се. Движението спря, пръстите се свиха точно под мекото възвишение на гърдите й.
Грейс ахна, когато той докосна леко и закачливо зърното й. Забеляза, че долавя дишането му. Пръстите му танцуваха по едната й гърда, а после тя усети, че палецът му се движи насам-натам под зърното. То се стегна, втвърди и затрепери, опряно в грубия памучен плат на долната й риза.
— Грейс — прошепна той.