Първата си книга публикува през 1965 г. Тя е може би най-успешна от всички негови произведения и до ден-днешен продължава да се продава под новото си заглавие „Тонгор и Вълшебникът от Лемурия“. Последвана е от други петдесет романа, повечето в стил „Мечове и Магьосници“, а също научна фантастика, сборници с разкази, антологии и една книга — литературна критика, наречена „Толкин: Поглед зад «Господарят на пръстените»“, с която си е спечелил най-голямо уважение сред международните специализирани литературни среди.
Неговият герой — Тонгор Могъщия, не е много по-различен от Конан на Робърт Е. Хауърд или Джон Картър от Марс на Едгар Р. Бъроуз. Сам Лин Картър се възпротивява на идеята да бъде възприеман като стереотипен писател, затова се опитва да си създаде собствен, многостранен облик чрез отделните трилогии за Зарканду, за Гондвана и за Атлантида.
Амалрик е също нов негов герой. Той е безсмъртен, служи на Боговете на планетата Туурана и подобно на великия древногръцки герой Херкулес, извършва подвизи, които ще му извоюват място на равен сред боговете.
Елена Атанасова
Лин Картър
Върховните Ереси на Уулимар
Пролог
Зао, Олимбрис, Туурана, Зефрондус и гигантът Гулзунд — тези пет свята кръжат около звездата Кайликс в съзвездието Еднорог.
Ще разкажа за Туурана.
Никои земен жител не е нагазвал в нейните златни поляни, не е бродил из хълмовете, обитавани от страховити таласъми.
Но аз пътувах дотам на крилете на съня си и от това пътешествие донесох следващата история.
1. Говорещият камък на Теластерион
В страната Абламарион, недалеч от блестящите брегове на морето Киренария, се издига голяма планина.
От върха на планината, която хората наричат Теластерион, могат да се видят крайбрежните градове Дазенберат и Хиларна, разположени на север, от двете страни на делтата на Свещената река и островите в синьозеленото море — Як-квалом, екзотичният Комира и архипелагът Ганкой. На юг Свещената река — Ут Чандерзуул, извива наоколо в подножието на Теластерион, където градът Чан Чан се е сгушил сред мраморните скали. По-нататък тя продължава още по на юг, покрай Седемте града и кейовете на Уулимар, градът, в който управляват жреците-пророци. На изток, сред хълмовете Фашт, земята става гола, следват блатата и пустинята Йенд, планините на черните троли, а зад тях е Тайна.
А на запад са се разпрострели Червените гори, пресечени от сребърната нишка на горската река Нийтра, на хоризонта цветът им става тъмновиолетов. Говори се, че стигат до края на света.
Всичко това се вижда от най-високия връх на Теластерион. Но тя е една от Седемстотинте планини, които Всемирните Богове са запазили за себе си. Затова няма човек, който да се е изкачвал по нейните склонове през вековете, когато Боговете загубиха властта си и Вярата умря.
Освен един.
Седем часа му бяха необходими да преодолее стръмния северен склон на Теластерион. На три пъти се наложи да спре и да се държи с все сили за острите скали, за да не бъде подхванат от безплътните пръсти на бурните ветрове и запокитен в пропастта. Всеки път мислеше, че няма да успее, независимо от огромната си сила, но всеки път Боговете му вдъхваха кураж да продължи.
Накрая, около обяд, когато Кайликс е в зенита си, той достигна върха. С усилие се прехвърли през последния остър зъбер и се простря на земята, задъхан, усещаше ледения вятър в лицето си, устните му вкусваха солената влага, донесена от пенливите вълни на морето Киренария.
След като си почина, се изправи и застана пред Сферата.
Бе от млечнобял, опушен кристал, поставена върху широка и ниска оловна колона. Диаметърът й бе колкото половината от височината на обикновен човек.
Гледаше Сферата. Бе изминал двадесет хиляди мили, за да я види. Изпълни го огромна вътрешна радост.
Някога, през славното златно време, сега безвъзвратно отминало, седемстотин кристални глобуса, подобни на този, украсяваха върховете на най-високите планини по лицето на Туурана. Чрез тях Боговете говореха на жреците, а те предаваха на човешките царства декретите, законите и мъдростта на Всемирните Богове.