Дойде редът на ревящата, разкъсваща, божествена, огромна мощ и енергия, които изпълниха всяка фибра от тялото му. Изпита дълбока, опиваща радост, удоволствие, надвишаващо възможностите на плътта, чисто, свежо, блестящо, покоряващо превъзходство, равнопоставеност на Всевишните Богове, което го извиси и миг по-късно го стовари върху голите безжизнени скали, изтощен и ликуващ.
Лежеше в мъртва тишина, пребит, победен, изцеден — и възроден.
— Заредихме те със силата и издръжливостта на тридесет смъртни мъже — прошепна Гласът в главата му. — Много по-голяма сила от досегашната. Но тя ще ти е необходима. Ще бъдеш подложен на страшни изпитания от безсърдечния господар на Ютонтис. Честно казано, съмнително е дали ще издържиш. Ние виждаме три възможни пътеки във времето, разклоняващи се от главния път след около дванадесет дни. По една от тях ти ще загинеш, няма да преживееш тежките мъчения. По втората ще останеш жив, но ще бъдеш пречупен, осакатен роб. По третата ще бъдеш победител.
Не отговори, само кимна с глава и изръмжа.
— Ще откриеш Ютонтис в пустинна равнина. Градът се охранява от особени, невидими същества, чието естество е непознато дори на нас. Но каквито и да са, те са в състояние да изсмучат жизнените сили на всяко живо същество. Все пак могат да бъдат заобиколени. Търси прах без следи…
Гласът внезапно заглъхна. После, след къса пауза, проговори отново:
— Остават още само няколко секунди до края на връзката. Не достига мощност. Слушай, Амалрик! Скоро ще срещнеш човек, който ще стане твой спътник. Пътеките във времето показват, че той ще ти окаже много ценна помощ, не го отбягвай! Той изглежда жалък… В града на враговете ти ще срещнеш друг човек, когото ще спасиш от сигурна смърт. Той е много важен за теб, защото… — Гласът отново заглъхна.
След секунда той се чу отново, но слаб, едва доловим:
— … Внимавай! Мисли, използвай мозъка, а не мускулите си. Ако оживееш, търси планината Мармординак, близо до Езерото на удавените царици. То е…
Сферата окончателно замлъкна.
Отпочинал и възстановен след тежката процедура на възраждане, Амалрик се изправи и се протегна. Засмя се. Чувстваше се млад, гъвкав и свеж, изпълнен с неизчерпаема енергия, в тялото му напираше бездънна сила. Смееше се гръмогласно, обзет от еуфория, задължителен вторичен ефект от енергизирането.
Бе на върха на всевечната си мъжественост, господар на света. В края на дълго пътуване, изпълнено с чудеса и тъмни опасности, го очакваше враг. Щеше да постигне славна победа, а може би щеше да го сполети бърза смърт, но все едно, следваха приключения, битки и противници, кървавочервеният вихър на боя, сблъсъкът на оръжията, мрачната, ужасяваща песен на войната.
Човекът-бог се засмя весело, преметна бойната си тояга през рамо и обърна гръб на Сферата.
Чакаше го спускането по стръмния планински склон.
2. Деветте таласъма от Лакдуул
Бе късен пролетен следобед в началото на месеца, наречен еглатдрунион. Дребният магьосник Убонидус се спускаше през скалистия проход между хълмовете на Фашт.
Сенките се бяха удължили максимално, настъпваше здрачът на ранната вечер. Пред стария магьосник се извисяваше огромния масив на планината Теластерион, тъмновиолетов в прехода между деня и нощта. Над главата му небето потъмняваше, само на хоризонта, където слънцето залязваше, бе виненочервено.
Той заби пети в дебелите слабини на златния гущер, който яздеше, с надежда да ускори движенията на полюляващото се и виещо се тромаво тяло. Нямаше особено желание нощта да го завари сред хълмовете.