С леко разперени криле америгълът доближи, полюлявайки се, и занарежда:
— Страхувайте се от гетайт-кемозит, тегеус-Кромис от Вирикониум трябва незабавно да отиде в Кулата на Селур, която…
— Млъквай, птицо, и отиди да си пощиш крилете. Може би ще откриеш метални въшки в перата си — прекъсна го Гриф.
После се обърна към Кромис и предложи:
— Ако си се нахранил и отпочинал, да отидем в града. Една обиколка на кръчмите може да ни донесе новини относно Тринор.
Изминаха мълчаливо късия път до Дюйриниш по брега на Минфолин, всеки погълнат от своите мисли. Ниска бяла мъгла до гърдите покриваше равнината, но небето беше чисто, обсипано с безброй студени звезди. Между тях с леден, смарагдов огън блестяха Звездите с Имена. От хилядолетия грееха те в нощното небе, изписвайки две думи на отдавна забравен език, и само овчарите размишляваха над тайнственото им значение.
Пред стоманената порта пътят им бе преграден от стражите, облечени в плетени ризници и надянали ниски, конични шлемове. Те гледаха с подозрение ярките дрехи на Гриф и огромната птица, кацнала върху ръката на Кромис. Началникът им пристъпи напред и каза:
— Никой няма право да влиза в града след залез. — Стойката и суровият глас подсказваха, че гледа съвестно на воинските си задължения. — Непрестанно ни безпокоят Северняци или шпиони. Ще чакате до сутринта. — Той изгледа Гриф. — Ако имате законно право да влезете.
Биркин Гриф го изгледа студено, след това бавно прехвърли поглед към губещите се в мрака високи черни стени. Някъде отвисоко долитаха отмерени стъпки по камъка.
— Тъй — каза той. — Значи, или да се покатеря по тая грамада, или да ти размажа нахалната мутра. Последното май е по-лесно. — Сви заканително ръце в тежки юмруци. — Пусни ни да влезем, глупчо.
— Почакай, Гриф — задържа го Кромис. — Това е разумна мярка. Те просто си вършат работата.
Като демонстративно държеше ръце встрани от оръжията си, той се доближи до офицера. Свали пръстена на Нийп от пръста си и го протегна, за да може да бъде добре разгледан.
— Ето моите правомощия. Поемам отговорността за отварянето на вратите, ако възникнат въпроси. Изпълнявам задача на Кралицата.
Постави обратно пръстена на пръста си, отвърна със сдържан поклон на поздрава на офицера и двамата влязоха в Каменния град.
Вътре улиците бяха тесни — за да се отбраняват, в случай че портата или високите крепостни стени бъдат превзети. Мрачните гранитни сгради, в по-голямата си част казарми, оръжейни и складове, бяха сблъскани една до друга, а вторите им етажи бяха надвиснали над улиците, за да може да се излива огън върху евентуалните нападатели. За прозорци служеха тесни процепи. Дори в търговския център, където имаше магазини за продажба на метал и кожи, сградите излъчваха сурова готовност за бой. Дюйриниш не бе весел град.
— Преди няколко дни оттук е минала армията — каза Гриф. — Май доста са скучали.
— По-важно е, че трябва да са вече на средата по пътя към разрушения Гленлюс, дори и да са решили да пътуват по стария крайморски път — отбеляза Кромис.
— Ще успеем да ги настигнем, ако тръгнем право на Север, напряко през тресавищата, а след това през Ръждивата Пустиня. Неприятно, но бързо пътуване.
— Ако Мойдарт ги хване на пътя преди Гленлюс, с тях е свършено. Битката ще е приключила, преди да успеем да ги намерим — промърмори разтревожен Кромис.
Около час бродиха из тесните улички, които постепенно се изкачваха спираловидно към Алвес. Навестиха две кръчми, но никъде не откриха сведения за Норвин Тринор. Клиентите се отдръпваха от Кромис и неговата птица. Но в „Благородния Син Метал“, хан в търговския квартал, намериха друг Метвен.
„Благородния Син Метал“ представляваше триетажна сграда, която заемаше цяла една страна на Площад Ехо, на по-малко от миля от централната твърдина Алвес. Предназначението й, очевидно, бе да обслужва по-заможната търговска прослойка. Фасадата на постройката бе осветена от скъпи, меки сини светлини, изровени преди много години в Ръждивата Пустиня. За разлика от амбразурите, служещи за прозорци в по-голямата част от града, нейните бяха значително по-приветливи, с бели, покрити с орнаменти кепенци, каквито изобилстваха в по-топлите южни градове.