Когато излязоха на Площад Ехо, Биркин Гриф вече с трудност намираше място за масивните си крака по неравния калдъръм. Пристъпваше много внимателно и през цялото време пееше с пълно гърло няколко строфи от тъжна пиянска песен от Кладиш. Дори на мрачния Кромис нещата изглеждаха далеч по-розови. Птицата на ръката му обаче не даваше никакви забележими признаци на развеселяване.
През широко отворените врати на кръчмата в улицата се изливаше ярка жълта светлина, която приятно контрастираше със синьото на фасадата, страхотен шум огласяше пустия площад. Двама-трима клиенти се измъкнаха бързешком от заведението, хвърляйки тревожни погледи зад себе си. Отвътре долитаха крясъци и трясък на захвърлени мебели. Биркин Гриф внезапно прекъсна гърлената си песен и престана да се люшка. Замръзна на място. Едрото му лице разцъфна в усмивка.
— Това — каза той — е битка.
Забърза напред, движенията му бяха сигурни и стабилни.
Прекоси половината площад, преди Кромис да успее да го настигне подтичвайки. Застанаха в рамката на огряната от светлина врата и огледаха просторната зала.
В по-близкия край зад барикада от дървени маси и столове се бяха скрили останалите клиенти и двама келнери. В краката им се валяше изпопадала от масите храна, няколко души боязливо надничаха иззад импровизираната преграда, други се бяха свили и не мърдаха. Собственикът, дебел, червендалест, изпотен, бе подал глава през един от отворите за сервиране на храна откъм кухнята, дрънкаше с все сила върху метален съд и сипеше хули и обиди към група хора, скупчени в средата на стаята пред масивната камина.
Групата се състоеше от седем души — петима едри мъжаги с черни коси и бради, облечени в омазнените, кафеникави кожени панталони и дълги палта, характерни за търсачите на метали, едно от момичетата, които обслужват масите (то се бе притиснало в чупката на комина с ръка на устата, лицето й бе начернено със сажди, очите й гледаха уплашено, едната й едра гръд бе оголена), и сивобрад старец в пищен, червеникавокафяв жакет с подплънки на раменете и бухнали ръкави.
Всички бяха с извадени мечове, сивобрадият държеше в лявата си ръка гърлото на строшена бутилка. Брадата и бакенбардите му бяха зацапани с червено вино. Озъбен, той очакваше нападателите си, които бавно затваряха кръга около него.
— Теомерис Глин! — провикна се Гриф.
Търсачите на метал спряха самоуверената си атака и го заоглеждаха предпазливо. Собственикът престана да блъска и ругае и също се вторачи с изцъклени очи в него.
— Ти, глупав, стар козел! Защо не си гледаш почтено спокойните старини, а си седнал да се биеш за някакво мръсно момиче?
Теомерис Глин малко се смути:
— О, здравей!
Сивите му очи хитро заничаха над огромен гърбав червендалест нос, осеян с червеникави жилки. Той се вторачи в Гриф.
— Опитвам се да застигна армията — промърмори извинително. — Те ме изоставиха. — Лицето му изведнъж светна в предизвикателен смях, дебелите му бели вежди излетяха високо и изчезнаха в разчорлената му коса. — Ха-ха-ха, ела да смачкаме няколко въшки, а, Гриф? Тъй и тъй си вече тук.
Продължавайки да се смее, той внезапно финтира към един от нападателите със счупената бутилка. Дочу се внезапно тежко дишане и тътрене на крака по покрития с дървени стърготини под. Макар и стар, Глин бе бърз като отровна змия — ярка червена кръв рукна от мястото, където мечът му бе нанесъл истинския си удар и един нападател отстъпи ругаейки.
Другарите му притиснаха стареца към стената.
Гриф се втурна мълниеносно, без никаква грациозност, да ги изпревари, мечът му излетя от ножницата. Но Кромис остана на мястото си, чудейки се какво да прави с америгъла.
Птицата му каза:
— В името на твоята безопасност те призовавам да напуснеш моментално това място. Не е разумно да рискуваш живота си в дребни схватки. Селур се нуждае от твоята помощ.
След тези думи тя излетя от ръката му и с див писък, размахвайки огромните си криле, подобна на изчадие от Ада, се впусна към нападателите. Смаян, той видя как здравите осемсантиметрови нокти се забиха в бяло ужасено лице (това бе прекалено много за стопанина, той изпищя неистово, виждайки как птицата отскубва парчета месо със стоманения си клюн, затръшна прозореца към кухнята и избяга). Кромис забеляза своята жертва. Гриф сечеше наляво и надясно, но той вече нямаше време да наблюдава, защото към главата му летеше назъбеното острие на меч.