Той избегна удара, приклекна и с две ръце заби меча си в слабините на своя нападател, изтегляйки острието нагоре. С ужасен рев мъжът изпусна оръжието си и се строполи на земята, притискайки раната с две ръце.
Зад гърба му се бе появил нов нападател. Кромис прескочи сгънатото тръпнещо тяло, изтърколи се акробатично встрани и отново бе на крака, изправил се в бойна стойка срещу врага си. Стаята се превърна във вихър от движещи се тела, яростни викове, стонове и плющене на гигантски криле.
Теомерис Глин бе хванал за дългите коси един от нападателите и блъскаше лицето му в жаравата на камината. Той бе жесток стар човек. Петият търсач на метали бе отстъпил до стената към кухнята, от лицето му се стичаше кръв и безуспешно се опитваше да откъсне от себе си подивелия, кълвящ и драскащ америгъл. Гриф, който вече бе свалил първата си жертва, като че също се опитваше да пропъди птицата, за да може свободно да замахне с меча си.
Кромис с лекота отбягна дивото замахване на меча на своя противник.
— Спри сега и ще си отидеш жив! — извика той задъхано.
Но нападателят само се изплю презрително и се втурна в нова схватка с Меча без име.
— Ще те пронижа! — изсъска той.
Кромис хлъзна острието си по неговия меч така, че предпазителите им се сблъскаха. Незабелязана, свободната му ръка се скри под плаща му. Преднамерено освободи натиска на меча си и същевременно се отпусна напред. За миг тялото му докосна тялото на противника. Той активира баана и последният търсач на метали се сгромоляса на пода с пронизано от енергийния меч сърце.
Кокалчетата на пръстите му бяха окървавени от дръжката на меча на падащия нападател. Облиза ги, докато разглеждаше трупа. На врата му висеше стоманен медальон. Усети докосване по рамото.
— Това, последното, беше забележителен номер — каза Гриф със странна, пресилена усмивка. — Някой път трябва да ме научиш да го правя.
— Ти си прекалено тромав. Предпочитам да те науча да пееш. Погледни това…
С върха на меча си той побутна медальона на търсача на метали, който блестеше на ярката светлина. Беше монета, но не от Вирикониум. Носеше символите на Канна Мойдарт — вълча глава с три кули над нея.
— Тя вече се е приготвила да управлява — каза Кромис. — Това са Северняци. Трябва да тръгнем с настъпването на утрото. Страхувам се много, че ще закъснеем.
Докато говореше, зад гърба му отново избухнаха викове и писъци.
Теомерис Глин от Субридж, старият ветеран, се бореше пред камината с едрогърдестото момиче. Синият й нагръдник бе свален и двете й гърди, с набъбнали розови зърна, се показваха, но в същото време върху бузата на стареца ярко червенееха следи от плесници. Малките й юмручета се сипеха върху му.
— Един мъж, който рискува живота си заради своята Кралица, заслужава малко внимание, глупачке! — извика той умолително.
Зад гърба му се бе появил собственикът и кършейки мазни ръце, настояваше да му се заплати за щетите, но дребният старец не му обръщаше внимание и продължаваше да убеждава девойката да го дари с ласките си.
Биркин Гриф се засмя гръмогласно. Кромис успя само да се усмихне с половин уста. Последното му откритие го бе разтревожило силно.
— Спаси я от стария глупак, Гриф. Ще го вземем с нас. Поне отново ще види бойното поле, за друго май не го бива.
По-късно, когато напуснаха Дюйриниш, докато старият Глин се мъкнеше зад тях залитайки, Гриф каза:
— Тя наистина се готви да управлява. Самочувствието й е огромно. Какво могат да направят един поет, един стар сладострастник и петдесетина разбойници, за да пречупят такава силна воля?
Глава четвърта
Призори, докато звездите бледнееха, дружината на Гриф се заизнизва покрай стените на Каменния Град. Поеха трудния път на Север. Тънки нишки речна мъгла се стелеше към небето, на места се сгъстяваше така, че конниците не виждаха на повече от метър пред себе си. Дюйриниш бе тих, само подкованите ботуши на стражата отекваха от високите каменни стени. Чапла, кацнала върху изгнил дънер, с любопитство следеше малобройната колона воини, която се насочи към един от бродовете в извивките на Минфолин. Може би й се сториха по-заплашителни, отколкото любопитни, когато копитата на първите коне навлязоха в реката, вдигайки пръски бяла пяна, тя отлетя, разперила тежки крила.
Всички бяха заменили своите пъстроцветни, макар и окъсани и избелели от непрекъснатото излагане на природните стихии дрехи, с предпочитаното бойно облекло. Тук-таме блясваха брънки от плетени ризници, някои бяха добавили към тях късове метална броня, но повечето носеха кожа, обкована с метални пулове. Бяха мрачни, готови на всичко хора, с груба реч, опасни, дори когато се смееха, очите им гледаха изпитателно, оръжията им блестяха, винаги в идеално състояние, конете им имаха лъскав косъм и здрави мускули, които играеха на светлината при всяко движение.