Кромис притвори очи. Дали щяха да се измъкнат от мочурищата преди края на следващия ден? Започна да обмисля подходящи стратегии за различните места, където можеха да се срещнат със силите на Мойдарт. Отново си представи Метвен Найан, каквато я бе запомнил последния път в залата с пет прозореца, през всеки от които се стелеше пейзаж, невиждан в никой край на Империята.
Мислеше за деликатните, меки, но решителни устни на Младата Кралица, когато долови нещо като дълбока въздишка зад себе си. Звукът беше прекалено нисък, за да събуди спящ човек, не идваше отблизо, но се носеше по въздуха със странна сила.
Спокойно изчака първия момент на страх да отмине, ръката му се плъзна към дръжката на Меча без име. Предпазливо се претърколи по корем, стараейки се да не издава звук, дишаше с отворена уста, гледаше движенията му да са максимално пестеливи и незабележими. Тази маневра му позволи да наблюдава полукръга, невидим допреди миг. Неподвижен като камък, той изследваше посоката, откъдето бе дошла въздишката.
Не виждаше нищо, освен размазаните сенки на разкривените ниски дървета. Изходът към поляната представляваше малко по-тъмно петно. Наглед нямаше нищо заплашително. Конете също бяха тъмни сенки, издишващи кълбета бяла мъгла. Забеляза, че един-два бяха наострили уши.
Изведнъж разбра, че нито вижда, нито чува часовоя.
Внимателно се освободи от завивките и извади меча няколко сантиметра от ножницата. Рефлексът го накара да се приведе ниско към земята, докато тичаше към ръба на поляната, и да смени посоката няколко пъти, в случай че го дебнат стрелци с лъкове или енергетични оръжия. Чувстваше се уязвим, но не изпитваше никакъв страх, докато не навлезе между дърветата и не откри трупа на часовоя.
Тялото лежеше близо до пътеката в грозна, неестествена поза, вече бе започнало да потъва в лепкавата кал. Разгледа го внимателно. Оказа се, че не бе успял да извади никое от оръжията си. Нямаше кръв, крайниците му бяха незасегнати.
Кромис коленичи и с отвращение хвана студената, покрита с гъста четина брада, опитвайки се да разбере дали вратът е счупен. Не бе. Тогава черепът. Провери неохотно. Пое рязко дъх и скочи на крака.
Горната половина от черепа липсваше, срязана с хирургическа точност два сантиметра над ушите.
Изтри лепкавата кръв от ръцете си в някакви мъхове, преглъщайки горчилката в устата си. Обзеха го едновременно гняв и страх, карайки го да потръпне. Наоколо цареше пълна тишина, само в далечината се дочуваше жуженето на водно конче. Земята около тялото на убития бе утъпкана, забеляза следи от големи безформени ходила, които се приближаваха и отдалечаваха в южна посока. Не можеше да прецени що за същество ги бе оставило. Започна да ги проследява.
И през ум не му мина да събуди лагера. Жадуваше отмъщение за тази жалка, нелепа смърт. Това бе негово лично задължение.
Далеч от Кобалтовото Езеро фосфоресциращата светлина избледня, но той виждаше отлично в тъмнината и можеше безпогрешно да следва безформените стъпки. Те се отклониха от пътеката към място, осветено от синкавата светлина на куп кристални гъби. Спря неподвижен и се заслуша. Нищо, освен шум на течаща вода. Краката му затъваха в гъстата кал, стволовете на дърветата бяха застинали в потискащите си изкривени пози. Внезапно вляво от него се счупи клонка.
Той се впусна стремглаво в гъсталака по посока на звука, като си разчистваше път с меча. Клоните се вкопчваха в ръцете му, с всяка стъпка затъваше все по-дълбоко в лепкавата кал, дребни животинки се разбягваха, невидими за погледа му. Спря задъхан на малка полянка близо до открита водна повърхност. Не се чуваше никакъв звук. Разбра, че е бил примамен встрани от пътеката, беше се разкрил пред тайнствения си противник, който умееше да се движи безшумно в тъмнината на мочурището. Изби го студена пот, мравки полазиха кожата му.
Само безпогрешният му инстинкт за самоотбрана го спаси. Зад гърба му прозвуча гибелно свистене. Коленете му сами се подвиха и въздухът, където само преди миг се намираше главата му, бе разсечен от светещо със студена зеленикава светлина енергийно острие. Използвайки левия си крак за опора, той се завъртя като пумпал, мечът му описа полукръг, насочен към коленете на нападателя. Отскочи назад, усещайки, че не е установил контакт.