Когато влязоха в павилиона (отвътре съвсем не изглеждаше така представителен, ставаше течение), той бе седнал зад малка, грубо скована масичка и внимателно поставяше подписа си под документ, написан с красиви сиви букви върху бял пергамент. Той повдигна глава, кимна бегло и отново се задълбочи в работата си.
— Канцеларията, където се записват доброволците, е недалеч оттук — каза той. Гласът му бе твърд, но приятен. — Все пак няма значение, щом сте дошли при мен, ще извикам един ординарец и веднага ще оформим документите ви.
Той ги погледна и бегло се усмихна.
— От дрехите ви заключавам, че сте пътували дълго, за да се присъедините към войската. Това е много насърчително за морала на войниците, за жалост сигурно сте последните. Браво, юнаци!
Биркин Гриф пристъпи напред. Бе едновременно озадачен и раздразнен.
— Това е тегеус-Кромис от Вирикониум — каза той. — Рицар от Ордена на Метвен. Ние сме тук по заръка на Кралицата. Наложително е да…
— Моля, изчакайте един момент.
Уотърбек надникна в малка тетрадка. Кимна доволно, сгъна документа и започна старателно да го адресира.
— Може би Лорд Кромис ще говори сам за себе си?
Той отново им предложи беглата си усмивка.
— Разбирате, че съм прекалено зает с безброй неотложни задачи. Очаквам да влезем в бой преди да е изтекла седмицата, а тези петнадесет хиляди бойци отвън разчитат на мен. Затова, ако обичате…
Той направи къс извинителен жест, сякаш ги канеше колкото се може по-бързо да напуснат, и добави:
— Нямам сведения за движение на наши въздушни кораби напоследък. Ако ми съобщите есенцията на вашето послание, може би по-късно ще разговаряме за отговора.
— Аз не съм куриер, Лорд Уотърбек — каза Кромис. — Дошъл съм тук с бойна задача, която е смущаваща за двама ни.
— Разбирам. Никога не съм Ви срещал в града, Лорде. Може би сме се движили в различни среди? Всеки по своя път, тъй да се каже.
Той се изправи и протегна към тях дясната си ръка с дланта нагоре.
— Предполагам, че имате акредитиви от Нейно Височество? Може ли да ги видя?
— Започнах пътуването си с доказателство — каза Кромис, съзнавайки колко глупаво звучат думите му. Отсрещната страна изобщо не желаеше да му помогне. — Но по моя вина го загубих. Независимо от това Кралицата ще гарантира за мен. Ако изпратите незабавно въздушен кораб до…
Уотърбек се разсмя. Поклати бавно глава:
— Скъпи човече. Скъпи човече. Какви доказателства имам? Може би говоря с най-обикновен авантюрист. Или, въпреки че с нежелание го казвам, със Северняк. Нямам право да разхождам въздушни кораби само за да проверявам правомощията на всеки скитник, който идва при мен с мистериозно и необяснимо предложение. Ако желаете да се биете на наша страна, ще ви взема. Но не мога дори само да изслушам каквото и да е предложение без конкретно и представено на момента доказателство за вашата легитимност.
Биркин Гриф се намръщи грозно. Подпря ръце на масата, доближи лицето си до това на Уотърбек и процеди през зъби:
— Ти си голям глупак, иначе би се отнасял по съвсем друг начин с един Метвен. Поне чуй какво трябва да кажем. Лорд Кромис ръководеше морската битка при Мингулай и я спечели, когато ти си ходел още под масата с жълто на устата.
Уотърбек се изправи.
— Официалната палатка за записване на доброволци е недалеч оттук — каза тихо той. — Не желая повече да разговарям с вас.
По-късно те седяха един до друг върху задната дъска на каруцата на Томб и наблюдаваха как Джуджето за последен път регулира загадъчното си приспособление.
— Той знаеше — каза Гриф. — Той знаеше защо сме там. Усещаше го.
— Не можеш да твърдиш това със сигурност. Той бе прав, макар че не вижда по-далеч от носа си. Пръстенът не е у мен, а дори и да беше, срещата щеше да е много трудна. Той несъмнено щеше да се възпротиви на нашето командване.
Гриф разсече въздуха с две ръце, сякаш държеше въображаем меч, и се изплю в прахта.