— Той знаеше, сигурен съм. Ако ни беше изслушал, щеше да бъде принуден да изпрати кораб.
Томб Джуджето хихикаше диво. Остави инструментите си встрани и отърка ръце в кожените си панталони.
— Гледай сега! — каза той. — Когато свърша с това чудо, ще посетя Лорд Уотърбек. Ще му отрежа топките и ще ги накълцам на дребно с брадвата си.
Бе разперил огромния скелет на земята така, че краката му стърчаха изпънати, а ръцете бяха разперени встрани. Легна внимателно по гръб и се намести върху студените метални кости.
Мушна крака в стремената в горната половина на бедрата и пристегна металическите скоби около глезените си. Сложна система от колани закрепи горната половина на тялото му в гръдния кош на скелета.
— Студена прегръдка — пошегува се Томб.
Разположи ръцете си, за да може да работи със серията лостове, които излизаха от горната половина над лакетните стави. Стоманеният череп без долна челюст бе нагласен да покрива главата му, подобно на боен шлем. Лежейки така, приличаше на мъченик, разпънат на кръст върху дърво с безумни форми.
— Сега ще го активизирам — обясни той и започна да движи един след друг лостовете. Въздухът се изпълни с тихо мелодично жужене. Мирисът на озон припомни на Кромис катастрофата с въздушната яхта край Балмакара.
— А! — възкликна Томб.
Продължаваше да движи лостовете, натискаше някакви металически копчета.
Скелетът помръдна огромните си стоманени кости.
Томб хихикаше доволно.
Раздвижи ръката си и в отговор стоманената металическа ръка се издигна във въздуха. Правеше движения, сякаш хваща. Сгъваше пръстите си.
Томб сви крака и металното чудовище бавно се изправи. Бе високо над три метра.
— Къде ми е секирата? — попита той.
Взе оръжието си и затанцува лудешки. В екстаз описваше с топора огромни застрашителни осморки, повдигаше високо дългите си нови крака, за да се похвали с тях, сочеше гордо гъвкавите им пръсти и стави.
— Ще ги скъся! — изрева той диво. Вятърът свиреше в стоманените му кости.
Без да обръща внимание на удивения смях на приятелите си, Томб отново се провикна:
— Ще ги нарежа на парчета!
Не си направи труда да каже към кого отправя заканите.
— Прекрасно — изкудкудяка той, след което се втурна в луд бяг, за да изпита машината си пред смаяните очи на петнадесет хиляди воини, невероятен парадокс, разположен на тънката граница между гротеската и ужаса.
Нито Метвените, нито тяхната малка, но юначна дружина се присъединиха официално към армията на Уотърбек. Неговата преценка за придвижването на силите на Мойдарт към Дюйриниш се оказа малко оптимистична. Един час преди зазоряване на следващия ден над северния рид с виещи мотори се появиха десет въздушни кораба, носещи емблемата на Северната империя — вълча глава с три кули над нея.
До края на живота си Кромис с удивление си спомняше как един върховен военачалник може да бъде до такава степен погълнат от администрирането на армията, че да не обърне внимание на докладите на своите разузнавателни отряди.
Глава шеста
Кромис спеше, когато започна атаката. В мекото черно пространство вътре в главата му пърхаше огромно насекомо, което тъжно го гледаше с човешки очи, докосвайки вътрешността на черепа му с бързи крила и тънки крайници. Не можеше да проумее какво иска да му каже. Върху торакса на гърдите му бе изписано с йероглифи послание за Времето и Вселената, което той моментално разбра и научи наизуст, за да го забрави напълно в следващия миг. Жуженето на крилете се усили и задълбочи, за да се превърне в ужасяващия вой на летящите кораби на Мойдарт.
Биркин Гриф го буташе по рамото и крещеше в ухото му. Той се изправи, отърсвайки се с мъка от кошмара. Видя как Томб Джуджето се смъкна от каруцата си, намести се в своя екзоскелет и започна да го активира. Навсякъде около тях хората крещяха и сочеха с диви погледи към небето. Шумът от лагера на Лорд Уотърбек бе ужасен, петнадесет хиляди гърла ревнаха едновременно с яд и страх.
Препаса меча си.
— Прекалено уязвими сме!
Нищо не можеха да направят. Над главите им в просветляващото небе закръжиха дългите бързи сенки на въздушния флот на противника.
Долината бе залята със зловещо червено зарево, когато част от атакуващия ескадрон откри базата на въздушния флот на Уотърбек и започна да го бомбардира с варели горящ катран и големи камъни. Останалите нападатели се разпръснаха над целия лагер и безмилостно се освобождаваха от товара си, хвърляйки в луда паника хора и животни.