Отряд от силите на Уотърбек откри ответен огън с едно от трите енергийни оръдия, останали в кралството. Бледовиолетови светкавици излитаха от цевта му, оставяйки дири, подобни на опашките на големите болиди, които понякога могат да се видят в нощното небе.
Гриф крещеше команди към хората си. Първа грижа бе да се успокоят конете.
Независимо от усилията на хората на Уотърбек два от корабите му бяха унищожени — корпусите им разчупени, мощната древна енергия, заключена в моторите, разпиляна в огромни кълба ослепителна светлина — преди остатъкът от малобройния му въздушен флот да успее да се издигне. Стрелбата на енергийното оръдие моментално прекъсна и битката се пренесе в небето.
Над лагера бавно преминаха, долепени един до друг, два кораба, по корпусите им избухваха електрически заряди в странни пастелни искри. Понесоха се към южния рид и изчезнаха зад него. Кромис потръпна, когато забеляза как от тях беззвучно падат безжизнени човешки фигури.
— Ако бях направил друг избор, сега щях да съм там, горе — каза Томб Джуджето, гигантска гротескна фигура в заревото на пожарите. Гласът му звучеше тъжно-замислен.
— Кромис, виж, нещо става с птицата ти.
Металният лешояд тичаше насам-натам по покривалото на каруцата, където бе прекарал нощта. Протягаше шия, сякаш иска да повърне, пляскаше с огромните си иридиеви крила и крякаше като луд. Подскокна във въздуха, направи къс кръг и пак се върна на мястото си. Внезапно изкрещя:
— Бягайте веднага! Бягайте веднага! Бягайте веднага!
Прехвърли и заби метални нокти в ръката на Кромис.
— тегеус-Кромис, трябва незабавно да бягаш оттук и да отидеш…
Но Кромис почти не чу птицата. На северния рид се бе появила армията на Канна Мойдарт. Надолу по склона се спускаха воини с развети бойни знамена, зад тях тридесет хиляди Северняци, а пред тях на гъсти черни вълни напредваха гетайт-кемозит.
Времето подскачаше и плющеше в съзнанието на тегеус-Кромис като скъсано корабно въже и за момент той съществуваше в две различни и далечни точки от неговата спирала.
В тъмнината, близо до скално езеро, излъчващо зловонна миризма, край мъгливо блато, той се бореше с грамадна тъмна сянка, висока повече от два метра. Крайниците на съществото бяха масивни, главата му — яйцевидна, без никакви черти на лицето, освен три светещи точки, разположени във формата на равностранен триъгълник. Движенията му бяха изпълнени с мощ. То съскаше, размахвайки огромен енергичен меч и оставяше странни, безформени отпечатъци по калта под себе си. В него имаше някаква студенина и спокойна пресметлива интелигентност.
Едновременно с това той беше и тук — в Голямата Кафява Пустош, и наблюдаваше съвсем точно, но почти лишен от емоции, ужасяващата, жадна за кръв линия от същества, които бяха авангард на Ордите на Мойдарт. Всяко от тях приличаше на огромна черна сянка. В ръцете им блестяха дълги енергийни мечове. Движенията им бяха чужди, странни за човешкия поглед, някак си размазани, но с механична прецизност. Сред плоските лица на яйцевидните им глави горяха с жълтеникава светлина по три очи.
— Пази се от гетайт-кемозит! — изкрещя механичният лешояд, кацнал на рамото му.
Гадеше му се и целият трепереше. Кромис едва сега разбра това, което беше почувствал и осъзнал още в битката си при Металното тресавище.
— Трябваше да те послушам — промърмори той. — Нямаме никакъв шанс.
— Имаме повече от бедния Уотърбек може би — каза Биркин Гриф и сложи ръка на рамото му, — ако оцелеем, ще отидем до Лендалфут, да намерим собственика на летящата птица. А тези, това са големи хора-автомати, боклук, който тя е изкопала в някой мъртъв град. Може би той ще знае…
— Нищо подобно не е виждано на тази земя повече от хиляди години — прекъсна го Джуджето Томб. — Къде ли ги е намерила?
Междувременно черните механични касапи на Канна Мойдарт вървяха към първата си битка във войната между Двете Кралици — война, която по-късно щеше да се опише като различен, невиждан досега и много по-трагичен конфликт.
Сблъсъкът между двете армии беше жесток. Вече дезорганизирани от въздушния рейд, разпръснати и разделени от командващите ги офицери, Вириконийците се въртяха безцелно в опустошените си лагери в отчаян, слаб опит да образуват нещо като защитна линия.