Мъртви и умиращи лежаха на огромни купища, от които долитаха стенания, молби за помощ и проклятия.
Древният злопаметен прах на Голямата Кафява Пустош лакомо поглъщаше кръвта, спомняйки си за Престъпленията на Мъртвите Култури. Прахът се превърна в ръждивочервеникава кал. Около пет хиляди души от армията на Уотърбек бяха все още на крака, събрани в три-четири големи групи, най-голямата от които се беше окопала извън кървавото тресавище върху дълъг нисък хребет в центъра на долината. В момента на атаката Кромис се понесе двадесетина метра към морето от бойци без да нанесе удар, воините на Севера падаха под копитата на бойния му кон и биваха стъпквани. Той крещеше обиди в лицата им и успя да се добере до хълма, последван от препускащите след него контрабандисти. Копиеносец отпра парче плът от шията на кобилата му, Кромис се наведе от седлото и замахна към каротидните артерии на воина. Острието на меча се впи в тях, плисна кръв, която обля коня, той се отдръпна назад и изцвили триумфално. Миризмата на конска пот, кожа и кръв беше остра като нож.
Вляво от Кромис Томб Джуджето стърчеше в своя екзоскелет над главите на Северните воини — смъртоносно, блестящо, гигантско насекомо, ритащо в лицата с окървавените си метални крака, трошащо черепите на обезумелите от страх войници с ужасяващата си бойна брадва. Вдясно от него Биркин Гриф въртеше тежкия си боен меч със смъртоносна точност, без да се съобразява с каноните на фехтовката. В очите на стария Глин светеше налудничав убийствен пламък, той сипеше презрителни хули срещу враговете си и в момента, когато те мислеха, че са го хванали, ги пронизваше с лукави изненадващи удари.
— Правехме го по съвсем различен начин, когато бях на вашите години! — крещеше той, а като пратеник от Ада металният лешояд на Селур разкъсваше очите на жертвите му, но ги оставяше живи.
Те бяха си проправили пътека на половината разстояние до хълма, крещейки окуражително на останалите живи защитници от армията на Уотърбек, когото Кромис зърна за миг между многото флагове на Северните воини с вълчата глава. Реши да го повали в калта, а с него и този, който го носи. Надяваше се съвсем слабо, че може да бъде самата Мойдарт.
— Гриф! — изкрещя Кромис. — Заведи хората си до хълма!
Той обърна коня си и като запратено от бога на войната копие полетя към стената от Северни воини, които изоставяйки ярките си щитове, панически се разбягаха от смъртта, а тя блестеше в очите му и проблясваше от окървавеното му оръжие.
— Метвен! — изкрещя Кромис и се втурна в редовете им.
Беше взел пика от убит войник и стискайки я здраво в ръката си, я използваше като бойно копие. Крещеше за някой, който да влезе в единоборство с него и отправяше подигравки към скупчените воини на Севера. Пиката се заби в корема на някакъв боец и остана да стърчи там.
Уби дузина изплашени мъже. Беше полудял от ужас пред собствената си кръвожадност. Не виждаше лицата на тези, които изпращаше в Ада, както и страха по лицата на хората около себе си. Без да знае какво говори, Кромис или рецитираше поеми на език, познат само нему, но здравият разум надделя, когато чу гласа на мъжа, носещ знамето с вълчата глава.
— Ти си глупав да дойдеш тук, тегеус-Кромис. След като свърша, ще те дам на моите вълци…
— Защо направи това? — прошепна Кромис.
Лицето на предателя бе дълго и бледо, с широка подвижна уста и тънки устни под подвитите над тях мустаци. Дълъг сбръчкан белег започваше от ъгъла на едното от дълбоко разположените му сиви очи и стигаше до ъгъла на устата. Белегът беше стара следа от бързата ръка на Торисман Карлимейкър. Дългите му черни къдрави коси падаха свободно върху пурпурночервената мантия, която някога бе носил в Двора на Крал Метвен.
— Уотърбек е мъртъв — каза той. — Ако си дошъл да молиш за мир от името на тази сбирщина…
Стоящите около него Северни воини завиха от ярост и заудряха мечове о щитовете си.
— Може би ще бъда милостив — продължи предателят с подигравателен тон. — Кралицата ми даде много широки пълномощия за действие.
Все още треперещ от безумен гняв, Кромис се изправи на седлото. Беше поразен, част от него не искаше да разбере какво става.
— Дойдох за единичен бой с най-силния воин от войската на Канна Мойдарт. Ти ли си този човек?
— Аз.
Предателят кимна с глава, а пехотинците на Мойдарт започнаха да се отдръпват назад, за да разчистят арена за двамата, като викаха и размахваха щитове.