На върха на хълма Биркин Гриф бе успял да доведе около двеста души от разбитата армия на Уотърбек, може би последните, които не бяха убити или избягали от бойното поле. С тях бяха и останалите живи от неговите собствени хора, около двадесетина души — със зачервени очи, мрачни лица и здраво стиснати устни. Миришеха на кръв и пот. Воините се споглеждаха мълчаливо и приготвяха нащърбените си оръжия за последната атака.
— Не можах да го направя — повтори Кромис.
Той бе успял да се добере до хълма пешком, подпомогнат от Томб Джуджето и няколко от контрабандистите на Биркин. Металната птица ги бе довела при него, докато се сражаваше с воините, убили коня му (сега лешоядът бе кацнал на рамото му, човката и острите му нокти бяха покрити със засъхнала кръв). Птицата каза: „Страхувай се от гетайт-кемозит!“ Всъщност това беше единственото нещо, което тя произнесе, откакто се бяха добрали до хълма. Кромис не й обърна внимание. Самият той беше изпръскан от главата до петите с кръв, бе ранен леко на няколко места, умът му бе яма от ужас. Не си спомняше как бе успял да оживее в тази жестока касапница.
— Поне си жив — отвърна му Гриф. Дебелите му бузи бяха увиснали от умора и като се движеше, пазеше десния си крак, разпорен от коляното до глезена. — Тринор би могъл да убие всеки друг между нас много лесно. Освен Томб, може би.
От всички Джуджето бе пострадало най-малко, увиснало върху големия си екзоскелет, той като че ли черпеше сили от касапницата, енергийната му брадва просветваше ярко, а моторизираните крайници се движеха мощно, както винаги. Той се хилеше злобно, загледан в долината под него.
— Трябваше да го направя, знам — каза отново Кромис. — Особено него! Но за какво?! Виж там, долу, Гриф, ето го нашето бъдеще…
Долу между купчините от трупове се движеха черни метални фигури, изпълняващи страшен, неразбираем за хората механичен ритуал, стар повече от хиляда години. Гетайт-кемозит бяха загубили интерес към битката. Трите им очи блестяха и се въртяха във всички посоки, докато минаваха от труп на труп.
Изпълняваха странната си хирургия върху мъртвите глави и вземаха от всеки Вирикониец, както и преди от мъртвия контрабандист при Металните блата — мозъка.
— Ще ни нападнат, когато Северняците свършат битката — каза Кромис. — Какво правят те, Томб?
— Започват разрушението на една Империя — отвърна Джуджето. — Ще им извадят мозъците, ще ги занесат в Каменния град и там ще ги изядат. Те ще държат властта и силата и никой във Вирикониум не може да ги спре. Питам се: кой е всъщност истинският господар на тези същества — много неразумно, в повечето случаи, е да си служиш с неща, оставени от Културите на Залеза.
— тегеус-Кромис трябва веднага да отиде до Кулата на Селур — каза металната птица, но никой не й обърна внимание.
Теомерис Глин, старият боец, беше седнал настрани от останалите членове на Ордена на Метвен. Опитваше се да възстанови поне малко от меча си, почиствайки го в ботуша на убит войник.
— Мисля, че започва! — извика весело той — Изглежда, най-после е събрала кураж тая пасмина от безмозъчни страхливци долу. Ще им покажем по нещичко, нали?
Надавайки диви викове, Северняците се хвърлиха към хълма. Дъжд от копия затъмни небето. След това воини, въоръжени с пики, настъпиха по долните склонове, пробождайки оцелелите и тъпчейки ранените. След тях крачеха мъже с мечове, бойци, въоръжени с двуостри брадви. Вълната от Северняци като че ли нямаше край. Между мечоносците се виждаха изкривените лица и безумният боен блясък в очите на търсачите от най-северните части на Голямата Пустош.
Те размахваха странни оръжия, изкопани от пустите пясъци и блата. Нападателите смазаха жалките остатъци от войниците на Уотърбек и ги унищожиха до крак.
Вълната от Северни воини се удари във върха на хълма, като земетресение разпръсна Рицарите на Метвен и всеки от тях трябваше сам да защитава живота си…
Томб Джуджето се кикотеше и размахваше жадната си за кръв брадва.
Беше като бойна кула сред нападалите си, а те бягаха като плъхове около стоманените му крака.
От устата на Биркин Гриф се разнасяха проклятия. Мечът му беше пречупен до дръжката. Той прекърши врата на най-близкия Северняк и сграбчи неговия. През цялото време насърчаваше своите контрабандисти, но храбрата безмилостна дружина бе вече мъртва.